Вярно ли е, че човек използва само 10 процента от мозъка си?

Вярно ли е, че човек използва само 10 процента от мозъка си?

Тази идея се среща под различни форми в популярната културата от десетилетия, но върху какво се основава и защо толкова годни се повтаря, въпреки че няма нито един факт в нейна подкрепа?

Концепцията се появява в много филми, книги и статии. Идеята, че в мозъците ни има много повече потенциал, отколкото можем да използваме е привлекателна. Киното ни дава и начини, по които да отприщим този потенциал и да се превърнем в супергерои – лекарства, операции, мистериозни сигнали и т.н. Няма нищо лошо в това да искаме да бъдем повече и да се стремим към най-добрата версия на себе си, но е хубаво да се обърнем към науката на 21 век, за да знаем дали пък не гледаме в грешната посока.

Интерпретации

Никой не знае точно откъде е идеята, че не използваме напълно мозъците си. Смята се че първопричината може да е погрешно изтълкувана статия на изследователя Уилиам Джеймс от далечната 1907 г., където той казва, че на много от нас ни се струва, че виждаме света като през пелена и с множество неясноти.

Или пък може да има нещо общо разпространеното през 20 век вярване, че невроните в мозъка представляват едва 20 процента от него.

Факти от науката за мозъка

Мозъците ни се състоят от два основни вида клетки – неврони и глиални клетки, които подхранват невроните. Невроните образуват синапси – връзки, през които минават електрически импулси – информацията в мозъка. Отделните области от мозъка съдържат различни комбинации от клетки и синапси и изпълняват различни функции. Едни области обработват реч, други – данни от сетивата ни, трети контролират мускулите, а четвърти поддържат неволеви дейности като дишане, сърдечен ритъм, храносмилане.

Всички области от мозъка работят в пълен синхрон, непрекъснато, дори докато спим. Това се доказва чрез метода на функционалния ядрено-магнитен резонанс. Той „вижда“ активността на синапсите ни в реално време.

Когато дадена част от мозъка изобщо не се използва (не „свети“) значи там няма активност. Обикновено такива области се срещат при хора с необратими мозъчни увреждания.

Ако използваме „само“ 10 процента от мозъка си, вероятно няма да можем да извършваме нито едно от нещата, които приемаме за даденост – дишане, виждане, движение, осъзнаване на заобикалящата ни действителност.

Правилната посока

Според някои научни изследвания, може да се окаже, че невроните, които участват в запомнянето, са малко мързеливи и във всеки момент само около 20 процента от тях са напълно активни. Тоест, мозъкът може, но не иска да помни. Засега нямаме сигурни данни по тази тема, но ако искаме да се превърнем в супер герои, може би ще е по-полезно да се опитаме да „раздвижим“ тези клетки. Така със сигурност ще си улесним живота.

Не е ясно защо митът за 10-те процента продължава да живее сред нас, въпреки че никой изследовател никога не е твърдял нищо такова, а фактите са лесно достъпни.

Може би е просто плод на въображението на някой сценарист, а може да е резултат от вечния човешки стремеж към себепознание.