Как да се поучим от провала си

Как да се поучим от провала си

Независимо дали целите ви са свързани с кариерно или личностно развитие, провалите са естествена част от живота. Но дали наистина успяваме да си вземе поука от тях и да не повтаряме грешките си? Ново проучване хвърля светлина върху този въпрос. Оказва се, че рядко се учим от грешките поради една проста причина: от провалите боли и ние естествено се опитваме да избегнем тази емоция. Как може да намерим баланса между извличането на поука и опит и избягването на неприятните емоции?

Какво наистина научаваме от грешките си

Когато се провалим или срещнем по-трудно предизвикателство, обикновено първото, което „научаваме“ е, че ме глупави, некомпетентни, безполезни и безпомощни. Това заплашва да разклати вътрешната ни, идеализирана представа за самите себе си – егото ни – така че обратната връзка, от която бихме научили защо сме се провалили, често се блокира. Това обаче може да доведе до прекалена увереност в себе си и от там, до още игнориране на грешките. Друго последствие може да е отказ от целта.

Как да заобиколим егото си

Емоционалната бариера на егото може да се преодолее с няколко техники.

Можем да изключим егото и да се учим от чуждите грешки или да търсим „отрицателни примери“, които не желаем да следваме. Можем също да се дистанцираме, като си представим, че грешката е на друг човек и така да я анализираме по-обективно.

Можем да подсилим егото си. Вместо да изпитваме вина и неудовлетворение, ще използваме грешката си, за да помогнем да на другите да не я повтарят.

Можем съзнателно да се убедим, че провалът ни е просто предизвикателство, което трябва да преодолеем и че целта е именно това – да получим опит, който ще ни помогне да се развиваме. Подобна стратегия ще изгради увереност, с която по-лесно ще преодоляваме трудностите, защото всяка грешка ще се възприема като възможност.

Когнитивни, личностни и културни бариери

Според изследванията, когато се стремим към успех, по-трудно забелязваме причините за провала си, защото това не е фокусът ни и ние естествено не виждаме някои от аспектите. Преодоляването на това изисква съзнателно усилие, което да промени фокуса към получаване на информация от грешката.

Има значение и как е поставена задачата и дали успехът цели постигане на нещо, или предпазване от загуба на нещо.

Разликите в подхода определят и отношението ни към провала, като различните общности и организации могат да поставят фокуса върху различни аспекти.

Отново има няколко техники, които ще ни помогнат да не игнорираме грешките си.

Основната е да оценим информационната стойност на провала, да научим колкото можем повече, за да не ни се налага да го повтаряме и да отделим достатъчно време да изследваме причините.

Независимо пред какви бариери сме изправени, всяка грешка която правим по пътя си към целта може да бъде точно толкова полезна, колкото ние самите решим. С малко усилие, въпреки неприятните емоции, които несъмнено ще изпитваме при провал, можем да извлечем максимална полза от него.