Митът за „фотографската“ памет

Митът за „фотографската“ памет

Изследвания върху паметта и способността на човек да запомня и задържа информация се правят от възникването на науката за нервната система, а преди това психолозите са проучвали обстойно този въпрос.

Макар да са установени много различия в способностите ни да помним и възстановяваме информация по памет, няма известен случай на човек, способен по принцип да възстановява спомените си като „снимка“, независимо дали се касае за текст или събития.

Дозата истина в заблудата

При някои специфични състояния на мозъка, част от аутистичния спектър, се установяват близки до „фотографската“ памет способности. Индивидите успяват с лекота за запомнят сложни последователности от букви, думи и цифри или детайли от обстановката и веднага да ги възпроизведат безпогрешно. Някои изследователи го приписват на спецификата на мозъчната химия, но според други това е особеност, доведена до крайност, която е пос-скоро моментен ефект, отколкото обичайното състояние на човека. Такава особеност не се среща при хората с „класически“ мозъци.

Видове памет

В зависимост от гледната точка, можем да разделим паметта по няколко начина. Процесът на запомняне включва възприемане на информацията чрез сетивата и предаването ѝ на краткосрочната „оперативна“ памет, например докато четете този абзац. Следва „изпращане“ в дългосрочната памет. Тези действия се извършват в различни части на мозъка и отнемат различно време. Ако искате да запомните нещо за по-дълго, повтаряйте го. Така ще ангажирате повече синапси, по-голяма „част“ от паметта и после ще ви е по-лесно да го възпроизведете.  

Уменията като каране на колело, жонглиране и дори ходене, също са част от паметта ни, но се „складират“ в мозъците ни по различен начин.

Имаме и един вид несъзнателна памет. Тя включва различни преживявания, които са оформили характера ни и често не можем да посочим конкретни „спомени“, свързани с това, но те са някъде в мозъците ни. 

Обичаен начин на помнене

Колкото повече повтаряме дадено нещо, колкото повече сетива ангажираме с него и колкото по-усърдно се стремим да го запазим в паметта си, толкова по-лесно и с повече детайли ще го възпроизведем. Именно в това се корени и митът за фотографската памет. Възприемаме по-голяма част от информацията чрез зрението си и ни е най-лесно да визуализираме спомени, независимо дали образи или преживявания. Но това е обичайният ни начин на помнене.

Изследователите от миналото не са знаели достатъчно за функционирането на паметта и може би са придавали по-голямо значение на зрението имено поради това. Смятали са, че хората, които са се справяли по-добре с визуализацията имат „фотографска“ памет.  С установяването на феномена при някои хора, намиращи се в аутистичния спектър, митът се възражда.

Днес повечето невролози и когнитивни психолози са неясно, че визуализирането и запомнянето чрез виждане са естествен процес и някои хора са по-добри в него от други. Но това не значи, че съществува като специален начин на помнене. Опитайте се да се концентрирате върху колкото се може повече детайли от това, което виждате, и скоро ще установите, че можете да го възпроизведете много добре.