Паметта е процес, а не архив

Паметта е процес, а не архив

Паметта на човек са нещото, което ни прави нас и ни различава от останалите. Без спомените си, никой от нас няма да бъде това, което е. Спомените оформят характера ни, дават ни цели за бъдещето и до голям степен определят какво сме и кои сме. Но какво всъщност представляват спомените? Къде се намират, как се формират и защо едни са по-ясни, а други се забравят с течение на времето.

Образуване на спомен

За да си спомним нещо, то първо трябва да бъде регистрирано от сетивата ни. Вниманието е ключов фактор за стартирането на процеса. Тъй като около нас постоянно се случват неизброими неща, чрез вниманието ние избираме кои от тях да имат значение. След като сме насочили вниманието си към дадено събитие, то се прехвърля в краткосрочната памет или в т.нар. „работна памет“. Тя отговоря за „разпределението“ на познанието. Тази част от паметта може да подобрим, тъй като имаме най-голям контрол над нея.

След като задържим нещата в работната памет, структурата в мозъка наречена хипокампус, започва да извлича от там „материали“ и да гради нови връзки между невроните, които образуват спомена. До момента са идентифицирани няколко области, в които се съхранят спомени. Те съществуват като невронни връзки. Знаем със сигурност ключовата роля на хипокампуса за образуването на трайните спомени, тоест за изграждането на невронни връзки.

Дългосрочната памет

Тя представлява групи неврони, които се активират, когато искаме да си спомним нещо. Не си представяйте библиотека или архив с материали за събитието, а по-скоро динамична област. В дългосрочната памет се пази информация за уменията ни и общите познания за света, като например способността ни да ходим да ползваме тялото си. Спомените за живота ни също се съхраняват от дългосрочната памет, но по друг начин, затова и лесно ще си спомним как се кара колело, дори след 20 години, но някои случки с течение на времето се забравят.

Защо забравяме

Мозъкът е орган, който цени оптимизацията и тъй като разполага с ограничени ресурси, ги използва максимално ефективно. Един спомен заема няколко синапса, така че ако не се ползва, тоест ако в тези синапси не се установи активност известно време, мозъкът просто ги поставя назад в списъка си със задачи или „записва“ нещо друго върху тях. Някои спомени наистина вече не съществуват в мозъците ни, но други са просто забутани назад и по-трудно се достигат.

Паметта е обект на изследване от десетилетия и макар да сме открили някои основи моменти от функционирането ѝ, сме далеч от пълното разбиране на процесите, които се случват в мозъците ни, за да създадем и възпроизвеждаме спомените си. С напредване на възрастта някои от тях естествено се заличават, но други могат да бъдат променени по най-различни начини и вече да не отразяват реалността. Спомените ни са изключително съществени за нас, но не са статични. Те са динамична част от това което сме и се променят заедно с нас.