Само пет сетива ли има човек?

Само пет сетива ли има човек?

Зрение, слух, обоняние, вкус, допир. Свикнали сме, че това са петте сетива, с които възприемаме света. Но дали е толкова просто?

Концепцията за съществуването на 5 сетива, с които се ориентираме, датира от времето преди науката за нервната система да се развие достатъчно, за да можем да изследваме  в детайли как функционира.

„Основните“ ни сетива

Обичайните 5 сетива се считат за основни, може би защото е очевидно, че именно чрез тях възприемаме света, но и те далеч не са токова прости.

В усещането за допир, което се развива първо, са събрани усещане за температура, налягане, текстура. Те се възприемат от различни рецептори по кожата, а информацията се обработва в различни зони на мозъка, които впоследствие ни представят познанието, че докосваме например котка.

Зрението е сетивото, което използваме най-често. За да изгради мозъкът ни триизмерен образ, чрез различни рецептори окото улавя интензивността и посоката на светлината, както и честотата – тоест, цвета.

Усещането за слух също не е просто чуване на звука. Фините костици в ухото ни могат да определят посоката, от която идва звукът, силата и отново – честотата на звуковата вълна. Животните улавят много повече звуци от хората, защото могат да чуват честоти в по-голям обхват.

Мирисът и вкусът са тясно свързани. Човек може да възприеме над 1 трилион миризми, които помагат да изградим и богата гама от вкусове – комбинация от сладко, солено, кисело и горчиво. Без мирис, няма да усещаме вкус. Постоянната загуба на мирис се нарича аносмия и със сигурност е неприятна.

А другите сетива?

Усещането за баланс е много важно. То се контролира от специален чувствителен орган във вътрешното ухо. Популярно временно заболяване на това сетиво е морската болест, при която има несъответствие между информацията, която мозъкът получава от органът за баланс и от зренето и реакцията е позната на повечето хора – силен световъртеж и гадене.

Може би най-подценяваното сетиво е усещането за пространствена ориентация или проприорецепцията. Това сетиво във всеки един момент ни дава информация къде се намират крайниците спрямо тялото ни и един спрямо друг. Благодарение на него можем да вървим без да се спъваме и да извършваме координирани движения. То няма точно определен орган, а информацията, пристигаща в мозъка от всички останали сетива се предава на определена област и там се обработва, след което мозъкът  дава „обратна връзка“ на мускулите ни как и къде да разполагат тялото ни.

Увреждане в областта или нервите, свързани с обработката на тази информация може да доведе до пълна невъзможното човек да извършва прости движения на ръцете и краката без да ги „следи“ внимателно какво вършат, тоест да използва зрението си, за да даде на мозъка информация за пространствената им ориентация.

Човешкото тяло е сложно, но не е машина. Всяко увреждане на някое от сетивата, или областите в мозъка, които отговарят за тях, води до неприятни последици. Някои от тях са обратими – с помощта на съвременната медицини или естествените способности на мозъка ни, но не винаги е това е възможно.