Нобеловите награди през 20 век

Нобеловите награди през 20 век

През 1895 г., около година преди смъртта си, Алфред Нобел подписва известното си завещание, благодарение на което се учредява престижната Нобелова награда. Тя се присъжда на този, който в рамките на изминалата година е допринесъл най-много за развитието и благополучието на човечеството. Самият Алфред Нобел е бил химик, изобретател и бизнесмен, оставил е след себе си над 300 патента и е изобретил динамита. След смъртта му, състоянието и всичките му активи са използвани за създаването на Фондация, която и днес, повече от век по-късно, присъжда нобелови награди за принос в развитието на физиката, химията, медицината и физиологията, икономиката, литературата и глобалния мир.

Ето някои от най-известните лауреати, оказали изключително влияние върху цивилизацията през 20 век.

Вилхелм Конрад Рьонтген е първият изследовател, получил нобелова награда. Това става през 1901 г. за откриването на хикс-лъчите, или рентгеновите лъчи.

Мария Кюри все още е единственият човек с две нобелови награди в различни области. Първата е за физика и е присъдена през 1903 г. на нея, съпругът и Пиер и Анри Бекерел, за откриването на радиоактивността, а втората е в областта на химията,  през 1911 г., за откриването на радия и полония.

Алексис Каръл получава през 1812 г. награда за медицина и физиология, за разработка на метод, по който да се зашиват кръвоносни съдове при операция.

Международният червен кръст получава три нобелови награди за мир – през 1917 г., 1944 г. и 1963 г. за помощта им през войните и за цялостната им дейност.

Макс Планк получава нобелова награда за физика през 1918 г,. за приноса си в развитието на квантовата механика и по-конкретно за установяването на дискретното количество енергия, което изяснява поведението на материята и енергията при субатомни измерения.

Алберт Айнщайн, един от най-великите изследователи на човечеството има само една нобелова награда от 1921 г., за разработките му в областта на теоретичната физика.

Фредерик Бантик и Джон МакЛиъд получават през 1923 г., награда по медицина за откриването на инсулина. То позволява и развитие на лечението на диабет.

През 1945 г. Александър Флеминг, заедно с двамата си колеги получава награда за медицина за откриването на пеницилина, още едно епохално откритие.

Ърнест Хемингуей получава награда за литература през 1954 г. заради цялостен принос в областта. До днес Хемингуей е считан за един от най-влиятелните писатели.

Уилард Либи получава награда за химия през 1960 г. за откриването на въглеродното датиране на фосили и артефакти, което революционизира археологията и палеонтологията.

През 1962 г. Джеймс Уотсън и Франсис Крик получават нобелова награда за откриването на структурата на ДНК.

Мартин Лутър Кинг е отличен с награда за мир през 1964 г. за неуморната си борба за граждански права, която е източник на вдъхновение и до днес.

През 1982 г. Барбара Маклинток получава награда за медицина  за приноса и в изследването на гените и начините, по които те се рекомбинират.

През 1993 г. на Нелсън Мандела е присъдена наградата за мир, за усилията му в борбата срещу апартейда в Южна Африка. Той става и първият демократично избран президент на страната.

Нобеловата награда е придружена и от парична такава, която към момента е на стойност около един милион долара.