Патологичните лъжци

Патологичните лъжци

Лъжата е част от живота и повечето хора си позволяваме да послъгваме понякога, макар да знаем, че това не е морално правилно. Изричането на лъжи всъщност е признак на умствено здраве, стига те да не водят до сериозни последици или вреда за някого. Когато изричането на лъжи се превърне в основа на поведението, тогава става дума за патологични лъжи, а те са индикатор за личностно разстройство. Как да разпознаем патологичните лъжци и какво означава това състояние за тях и за близките им?

Кога лъжите са патологични

Обичайно лъжем, за да извлечем някаква полза. Разликите в поведението на хората, които лъжат патологично и тези, които го правят с цел облаги е трудно уловима, но има един основен показател: при патологичните лъжци, не се открива логична обосновка или мотивация за техните твърдения; те не лъжат с цел и нямат никаква очевидна полза от изричането на лъжи. Не винаги и засегнатите са наясно, че изричат лъжи и понякога не успяват да разсъждават рационално за думите си.

Патологичните лъжи не са самостоятелно разстройство, а вероятно са симптом на т.нар. „фалшиви разстройства“, които хората сме способни да си причиним сами. Патологични лъжи са наблюдавани при синдром на Мюнхаузен – разстройство, при което засегнатият се представя за болен от тежка болест, за да привлече внимание, или представя детето си за болно.

При някои личностни разстройва, като нарцисизъм, също се наблюдават патологични лъжи. Те се срещат и при фронтотемпорална деменция, което е дегенеративно заболяване на мозъка.

Кое не са патологични лъжи

Всички познаваме хора, които преувеличават събитията до неузнаваемост, като по този начин се опитват да представят себе си в по-добра светлина или да впечатлят другите, тоест имат мотив. Патологичните лъжи се различават лесно, защото нямат мотив; може би сте срещали човек, който ви е разказал толкова невероятна история, че е очевидно колко измислена е тя. Ако тази лъжа не му носи нищо, това е патологична лъжа.

Как да подходим към патологичния лъжец

Патологичните лъжи сами по себе си не са диагноза, а симптом, но могат да се превърнат в част от живота на някого и без той да страда от друго разстройство. Това затруднява специалистите в преценката за състоянието. Ако подозирате, че ваш близък е патологичен лъжец, най-доброто, което може да направите е да потърсите и други симптоми и да му помогнете да се срещне със специалист, който да го насочи.

Няма да помогне да се опитвате да накарате човека да спре да лъже, като му сочите пропуските и „дупките“ в аргументацията. Патологичните лъжи не са отделно състояние, но могат да са резултат от разнообразни проблеми или разстройства, които се контролират с терапия, медикаменти или комбинация от двете.

Патологичните лъжи са част от живота на много хора, а понякога е трудно да преценим дали човекът има полза от лъжата или не. Изричането на лъжи обаче влияе силно негативно върху способността на човек да създава връзки и да води пълноценен живот; засегнатият може и да не разбира сам негативите от поведението си, а без подкрепа това състояние трудно може да се преодолее, независимо какво го е породило.