Как се обучава изкуственият интелект

Как се обучава изкуственият интелект

Машинното обучение става все по-често срещана концепция, дори и сред хората, които не се занимават с програмиране и създаване на софтуер и започваме да си задаваме въпроса „Как машинното обучение прилича на човешкото.“

Разликите са по-съществени от приликите, но в основата си обучението с цел придобиване на нови познания и прилагането им впоследствие, е едно и също.

Как учат хората

Ученето представлява придобиването на нова информация, поставянето ѝ в контекста на това, което вече знаем и прилагането ѝ. Човешките деца, а и като цяло живите организми, учат на малки стъпки, като приемат информация от средата, от родителите и близките си и грешат. С течение на времето, започваме да прилагаме наученото, а придобиването на нови знания продължава непрекъснато през целия живот.

Същевременно, всичко, което знаем е отражение на средата ни, а опитът ни прави субективни. Още от деца обаче развиваме представа за добро и зло – морални категории, които се различават в зависимост от културата на различните общества, но са неизменна част от нас.

Как учи ИИ

ИИ също се обучава по подобен начин. Първоначално на модела се дава информация, която той „научава“. Ако например искаме да го научим да разпознава котки на снимка, му даваме снимки на котки, докато усвои основните неща, след което то ще може да разпознава котките и на непознати снимки. Точно като човек, информацията, която ИИ има е ограничена и то може да ползва само нея. След като то се запознае с информацията, започва тренира по „прилагане“ на информацията. В този етап хората дават обратна връзка и коригират грешките.

Въпреки че ИИ няма човешките несъвършенства в мисленето, то не получава информацията на малки стъпки и не интегрира никакви морални концепции в нея. Всичко, което ИИ знае, му е дадено „сдъвкано“, то не прави субективни преценки, а следва ясни критерии, определени от хората.

Етичен ИИ

Човекът научава какво е добро и зло докато расте, от опита и преживяванията си, като и от примери и свързва тази информация с останалото на всяка крачка от живота си. При ИИ „опитът“ е ограничен само в контекста на информацията, която то има. Моралните категории са напълно непознати за един ИИ, освен ако не са включени в обучението му и това е най-ясната разлика в употребата на информацията.

Човек трудно може да израсне без да познава доброто и злото и рядко действаме без да сме направили етична преценка. ИИ не може да направи преценка относно правилно и грешно и това може да повлияе върху решенията, които взима, ако някога му бъде дадена възможност да взима решения.

Етичният ИИ е концепция, която предполага, че някой ден ИИ ще успее да достигне до разбиране, близко до човешкото, но за тази цел то трябва да има емоции, което е в сферата на научната фантастика за момента.

Когато се сблъскваме  с плашещи „твърдения“, писани от ИИ, трябва да помним, че то е ограничено в информацията, с която е обучено и не може да излезе извън нейните рамки; може само да я комбинира по нови начини.