Космосът не е празно пространство

Космосът не е празно пространство

Основната ни представа за космоса е за тъмно, огромно пространство без гравитация и въздух, с пръснати из него трилиони звезди, около които обикалят планети. Това обаче не е всичко. В космоса постоянно се случват различни, необичайни неща, за много от които дори няма да разберем, а и сме все още далеч от разкриването на някои от най-големите тайни на вселената. Но вече сме наясно с много от нещата, които се намират на милиони километри от нас и някои от тях са удивителни със своите мащаби.

Големият взрив

С предполагаемото начало на мирозданието започва и образуването на звездите – източникът на енергия за вселената. Звездите се раждат бавно, от натрупан прах и газове, които се свиват под влияние на гравитацията. Необходими са милиони години, за да се образува достатъчно енергия и звездата да започне да я излъчва . От останалите материали се формират планети, които се задържат в орбитата на звездите. Но това не е всичко.

Мъглявини и звезден прах

Звездите се различават по размери и енергия, а между тях се срещат всякакви частици прах и газове, които си взаимодействат. Те пътуват в космоса, сблъскват се с други частици, обменят си енергия. Най-разпространеният газ във вселената е водородът, основното гориво за звездите и най-лекият ни познат елемент. Освен него има и различни други елементи, останки от сблъсъци на големи обекти или идващи от други галактики. Те се събират в огромни облаци, наречени мъглявини, които се виждат в различни нюанси, според газовете, от които се състоят. Тъй като температурата в космоса е близка абсолютната нула, мъглявините са почти статични.

Комети, астероиди, отломки

Други обекти, които обикалят из космоса, привлечени от гравитационните полета на звездите и планетите, са астероидите. Те могат да са с размери близки до планета, но обичайно са по-малки. В продължение на милионите години, отвъд Марс, под влияние на гравитацията на гиганта Юпитер, се събират множество обекти, наречени сега астероиден пояс. Там остават повечето отломки, достигащи до слънчевата система. Кометите задържат около себе си прах, лед и частици, които когато се нагреят, започват да светят. Само около нашето слънце обикалят милиони такива.

Супернови и черни дупки

Когато една звезда изразходи енергията си, тя може да колабира и да избухне, образувайки супернова. Не знаем колко такива има, но на Земята явлението е наблюдавано за последно през 1604 г. Имайки предвид разстоянията в космоса, може би светлината от някоя супернова все още пътува към нас. Черните дупки са другият възможен вариант за звездите. Те са обект на изследване от десетилетия и имат много необичайни, граничещи с фантастика свойства.

Космически боклук

В космическото пространство, особено около нашата планета се среща и огромно количество космически боклук. За последните сто години човечеството е изпратило безброй обекти в орбита, част от които все още обикалят планетата под формата на непотребни останки.

Космосът е място, където едновременно се случват неизброимо много процеси в гигантски мащаби. Макар температурата да е смразяваща, а разстоянията огромни, в безкрайното пространство кипи дейност, за която научаваме се повече всеки ден.