Умствените заболявания на историческите личности

Умствените заболявания на историческите личности

В 21 век, с напредъка на медицината и технологиите, все повече хора са диагностицирани с различни ментални състояния. Някои от тях са известни на човечеството от столетия, други са дефинирани едва през 20 век, а за трети все още нямаме достатъчно добро обяснение, макар да разпознаваме симптомите им.

Животът с умствени заболявания е труден. Въпреки това много от страдащите от тях успяват не само да се справят с предизвикателствата, но и да оставят след себе си запомнящо се наследство. В миналото  диагностиката на умствени заболявания била трудна и често субективна, а методите за лечение и терапия имали спорен ефект. Обществото също не гледало с добро око на такива хора, но въпреки това много емблематични личности са доказано или предполагаемо страдащи от психологически проблеми.

Депресия

Ейбрахам Линкълн, шестнайсетият американски президент страдал от тежка депресия, която често изисквала престой в болница. През този период тя се наричала „меланхолия“ и не била рядко състояние. Тенеси Уилямс също страдал от депресия, както казва самият той. Исак Нютон, един от хората, които поставят фундамента на съвременната наука, имал епизоди на маниакална депресия. Ърнест Хемингуей имал самоубийствени мисли, отново причинени от депресия.

Аспергер

Смята се, че великият скулптор Микеланджело страдал от тази разновидност на заболяване от аутистичния спектър. Алберт Айнщайн, Моцарт и Мария Кюри вероятно също са имали подобно разстройство. Макар диагностицирането „от разстояние“ да е трудно, различни моменти от живота им, които са добре документирани свидетелстват за това.

Биполярно разстройство

Бетовен страдал от биполярно разстройство, което е описано от неговите биографи. Вирджиния Улф също имала такова. Тя често преживявала епизоди на активна работа, следвани от дни на бездействие. Гениалният Ван Гог вероятно също страдал от това разстройство, както и известният британски министър-председател Уинстън Чърчил.

Томас Джеферсън, Чарлс Дикенс, Александър Греъм Бел, Бъртранд Ръсел, Карл Юнг, Франц Кафка, Фридрих Ницше, Мерилин Монро, Хенри Форд, Марк Твен са само малка част от хората, оформили историята и културата, за които се смята, че са страдали от някакво заболяване на ума. Някои от тях са били диагностицирани и са получавали помощ, каквато е била налична в миналото, а други са намирали сами начини да управляват умовете си. И днес, в академичната сфера, културата, шоу бизнеса има хора, които живеят с различни психологични проблеми.

Психиатричните състояния, които разстройват обичайния живот съпътстват човечеството от хилядолетия. Едва сега имаме възможност ако не да ги лекуваме, то да намерим начин да приобщим хората страдащи от тях. В миналото това е било мало по-различно, макар че много от тези хора не само са успели да контролират заболяването си, но са оставили следа в историята въпреки него. Някои дори са го използвали умело и можем да спекулираме, че именно различието им от „обикновените“ хора е това, което ги е издигнало над тях и ги е превърнало в легенди.