Прилепите и какво (не) знаем за тях

Прилепите и какво (не) знаем за тях

Прилепите са източник на различни истории на ужаса, част от митологията в множество култури, както и важен елемент от екосистемите по цял свят. Те са малки, големи, странни, плашещи за някои и симпатични за други. Те имат странен начин на живот, бозайници са, въпреки че летят като птиците и са една противоречива, но интересна група животни. Ето какво може би не знаете за тях.

Срещат на всички континенти и във всякакви размери

На света съществуват около 1400 вида прилепи, като най-малките са колкото бръмбар, а най-големите – летящите лисици – са с размах на крилете до 1.5 метра. Само в пустинните и полярните райони не живеят прилепи. Те са единственият на света летящ бозайник и съществуват като такива от около 50 милиона години.

Диета

Прилепите ядат насекоми, а в тропичните райони –  плодoве или цветен нектар, подобно на пчелите. За да улавят храната си, те са изключително бързи и маневрени летци и са способни да изядат собственото си тегло в насекоми. Така осъществят контрол над популациите на насекомите, което е от съществено значение за посевите. Ядат и комари, а само един вид – прилеп-вампир – се храни, като смуче кръв от животни.

Хибернация

Повечето от прилепите през зимата, когато няма достатъчно храна, си намират леговище и остават там до пролетта. Хибернация или „зимен сън“ е състояние на силно понижени метаболитни функции и телесна температура. Тъй като тогава са много уязвими, в някои пещери, където е известно, че зимуват колонии от прилепи, посещенията през зимата са ограничени. Някои видове, вместо да хибернират, мигрират на по-топло, подобно на птиците.

Опрашители са

Прилепите, които ядат нектар, опрашват над 300 вида растения. На тях дължим наличието на какао, банани и манго, а около 80 растения, опрашвани от прилепи, са източник на лекарствени продукти.

Ехолокация

Прилепите се ориентират посредством ехолокация, подобно на делфините. Те използват широк диапазон от честоти, част от които са под прага на чуваемост за хората. Днес имаме специални устройства, с които записваме звуците и по тях можем да съдим какви прилепи обитават региона.

Болести

Прилепите нямат естествени хищници и много от тях живеят дълго – 20-30 години. Те страдат от различни болести, причинени от гъбички, бактерии или други паразити. Прилепите могат да са преносители на вируса на бяс и са познати в природата като резервоари на различни вируси. Те могат да оцелеят в тялото на прилепа, без да го засягат, но чрез него да се предадат на други животни като примати или хора или пък, срещайки се с други вируси, да се развие напълно нова болест, която вече да засегне хората.

В България

От познатите в Европа 35 вида прилепи, 33 се срещат в България. Никой от тези видове не е опасен за човека и всички са защитени от закона за биоразнообразието. Някои от тях са редки, други, като кафявото прилепче, се срещат често дори в градска среда и можете да ги видите как прелитат бързо или да чуете тихичко