menu
10 интересни факта за паметта в природата
10 интересни факта за паметта в природата
Знаете ли, че скалите могат да “помнят”?

Някои спомени са приятни.  Други предпочитаме да забравим.  А трети просто забравяме.  Но повече от всичко друго спомените и паметта ни определях кои сме.  Без нашите спомени не бихме могли да създаваме взаимоотношения, да напредваме в кариерата си или дори да си спомняме кои храни обичаме (и кои мразим).  Някои биха казали, че паметта е ключът към живота.

 

Какво е паметта? За повечето хора това е способността да създават и извличат спомени или информация.

 

Понятието памет, дефинлрано научно, се отнася до процесите на придобиване, съхраняване, задържане и по-късно извличане на информация.  Има три основни процеса, включени в паметта: кодиране, съхранение и извличане.

 

Човешката памет има способността както да запазва, така и да възстановява информация.  Това обаче не е безупречен процес.  Понякога хората забравят или помнят погрешно неща.  Друг път информацията не е правилно кодирана в паметта на човека още първоначално. 

 

 За да се създаде нов спомен, информацията трябва да бъде променена в използваема форма, което се случва чрез процес, известен като кодиране.  След като информацията бъде успешно кодирана, тя трябва да бъде съхранена в паметта за по-късна употреба.

 

 Изследователите отдавна са установили, че спомените на човек се формират поради промени в мозъчните неврони (нервните клетки).  Научното разбиране днес е, че спомените се създават чрез връзките, които съществуват между тези неврони – или чрез укрепване на тези връзки, или чрез създаване на нови връзки.

 

Промените във връзките между нервните клетки (известни като синапси) са свързани с запомнянето на нова информация.  Укрепването на тези връзки пък помага за запазването на тази информация в по-дългосрочната памет. 

 

Голяма част от съхранените ни спомени са извън съзнанието ни през повечето време, освен когато наистина трябва да ги използваме.  Процесът на възстановяване на паметта ни позволява да превърнем съхранените спомени до съзнателно съзнание.

 

Някои спомени са много кратки, траещи само секунди и позволяващи на хората да приемат сензорна информация за света.

 

 Краткосрочните спомени са малко по-дълги и продължават около 20 до 30 секунди.  Тези спомени се състоят предимно от информацията, върху която хората в момента се фокусират и върху която мислят.

 

 Някои спомени могат да издържат много по-дълго – дни, седмици, месеци или дори десетилетия.  Повечето от тези дългосрочни спомени са извън непосредственото съзнание, но могат да бъдат “извикани” в съзнанието, когато е необходимо.

 

 Макар и да знаем някои неща за паметта, тя също е и забулена в мистерии.

 

 Все още не е напълно разбрана, особено в природния свят, където има странни форми на памет, например в химични съединения, предмети и дори скали. 

 

Има мравуняци, където мравките сякаш имат памет за всякакви случки, случили се с техния дом, а някои растения пък изглежда да си спомнят, ако са били изпуснати от собствениците си. 

 

Тези факти и други просто може да докажат, че паметта е по-невероятна, отколкото някога сме смятали за възможно. 

 

10. Паметта на растенията

 

Преди няколко години, еволюционният еколог Моника Галяно се заема да докаже, че растенията са по-интелигентни, отколкото смятаме. По-конкретно, тя иска да покаже, че растенията могат да се учат и да запомнят информация, въпреки че нямат мозък.

 

 За експериментите си тя избира вида Mimosa pudica, растение, което реагира на допир, като бързо затваря листата си. Галяно създава персонализиран рафт за растенията от този вид. 

 

От време на време тя бута рафта, каращ растенията изведнъж да падне от няколко метра. Отначало те реагират отбранително и извиват листата си. Но след няколко мига, растенията сякаш осъзнаха, че няма опасност и спрират да са свити. 

 

Галяно сприра експеримента за един месец, за да даде на растенията достатъчно време да „забравят“, но не те не го правят. 

 

Когато рафтът отново е бутнат, никое от растенията не се затваря - знак, че растенията помнят падащия рафт и че както преди, в момента също е безопасно и няма нужда от действие за предпазване. 

 

9. Помнят ли гигантските костенурки? 

 

Дълго време биолозите вярвали, че гигантските костенурки са толкова интелигентни, колкото прост зеленчук. Това погрешно схващане обаче загуби основа, когато две зоологически градини тестват костенурки Галапагос и Алдабра и откриват, че големите влечуги се учат бързо. 

 

След като пред тях е увесена храната като награда, костенурките са подложени на два теста. 

 

В първия те просто трябва да ухапят топка на пръчка, за да си вземат лека закуска. 

 

Във втория тест пък им са показани две топки, но за да бъдат нахранени, трябва да ухапят правилната цветна топка. 

 

Единият зоопарк тества животните едно по едно и получава изненадващо добри резултати. 

 

Вторият зоопарк пък ги тества на групи и отново- невероятно е, че тези костенурки сякаш разбират какво се очаква от тях, като наблюдават какво правят другите костенурки. 

 

Това не само доказва, че тези животни са способни на индивидуално и социално обучение, но и че някои от тях може би си спомнят. 

 

Дори още по-интересно- когато са тествани отново девет години по-късно, някои костенурки все още успяват веднага да ухапят правилната цветна топка. 

 

8. Съединение помни като мозъка на човек 

 

През 2018 г. учените тестват вещество, наречено ванадиев диоксид (VO2). Съединението крие мистерия. 

 

По някаква причина състоянието на покой на VO2 го прави изолатор, но при нагряване до над 68 ° C над 154,4 ° F се превръща в проводник. 

 

Проучването разкрива защо; VO2 има атоми, които са способни да се пренареждат. При нагряване те приемат модел, който превръща съединението в проводник. Когато изстине, атомите се връщат обратно в първоначалните си позиции и превръщат материала обратно в изолатор. 

 

Забележително е, че когато изследователите загряват VO2 втори път, атомите се държат така, сякаш си спомнят опита си на изместване между двете си състояния. 

 

Въпреки че откритието е новаторско - това е първият материал, който се държи по този начин - VO2 няма да спечели конкурси за памет. 

 

Изглежда, че може само да „помни“ смяната в продължение на три часа след нея. 

 

7. Паметта може да превърне стволовите клетки в похитители 

 

Възможно ли е да се лекуват рани със стволови клетки? Този въпрос вълнува учените отдавна. 

 

Кожата ни съдържа много стволови клетки. Когато има порязване или инфекция, стволовите клетки се втурват да поправят кожата и те помнят този опит. 

 

Тази „памет“ е предимно добро нещо. Тя помага на стволовите клетки да реагират по-бързо следващия път, когато усетят рана, което ускорява времето за нейното заздравяване. 

 

Въпреки това, когато изследователите поглеждат по-отблизо процеса, те разбират, че това може да е знак, сочещ нов заподозрян причинител на възпалителни кожни заболявания като псориазис.

 

 В миналото “вината” за възпалителните кожни заболявания беше отдавана върху други видове клетки. 

 

Но нови проучвания разкриват, че същата памет, която прави стволовите клетки по-ефективи, също може да ги превръща в причинители на възпалителни кожни заболявания. 

 

Докато теорията продължава се изучава, интересно е да забележим, че вид памет може да да причини заболявания като псориазис, или да влоши състоянието им. 

 

6. Молците и тяхната памет 

 

Когато гъсеница се превръща в молец или пеперуда, метаморфозата е една от най-драстичните в природата. 

 

Може ли паметта да преживее процес, който пренарежда цялото тяло на създанието? За да разберат, изследователите знаят, че трябва да създадат в гъсениците траен и силен спомен - като например много лоша миризма. 

 

Още по-добре обаче е тя да е, придружена от болка. 

 

В експеримент гъсеници са изложени на леки електрически удари, придружени от миризмата на средство за отстраняване на лак за нокти. 

 

Гъсениците скоро се научават да избягват миризмата и забележително, дори след като се превръщат в молци, паметта за начина за премахването на лака за нокти остава. 

 

Това доказва, че молците, а вероятно и пеперудите, могат да си спомнят нещата от дните си като гъсеници, въпреки че мозъците и нервната им система са претърпели огромни промени. 

 

5. Скали имат спомени 

 

Скалите имат любопитна способност. Те могат да променят магнитните си полета съобразно с магнитното поле на Земята. 

 

Начинът, по който това става, може да се използва като моментна снимка на полето на планетата. 

 

Наричан „магнитна памет“, този ефект на скалите е непрестанен и по този начин дава на геолозите начин да видят колко силно или слабо е били земното поле преди хиляда или дори милиони години. 

 

Но когато изследователите анализират Девонския период (преди 420 до 360 милиона години), те откриват, че скалите от тази епоха нямат магнитна памет. 

 

Това се наблюдава в световен мащаб.

 

Какво предизвика това интересно наблюдение? Засега цялото нещо остава обвито в мистерия. Но водеща теория предполага, че магнитното поле на Земята е било толкова катастрофално слабо, че не е имало влияние върху магнитните частици вътре в скалите. 

 

4. Колонии мравки запаметяват предишни заплахи 

 

Много се говори за направо безумната биология на колониите отмравки. 

 

Човешкият мозък и колониите на мравки имат няколко общи неща. 

Те и двете работят без конкретен централен контрол и двете също използват химически сигнали, за да контролират действието на техните важни части. 

 

Изследователи от САЩ са любопитни да разберат дали колониите на мравки също могат да си спомнят неща както човешкия мозък може. За да постигнат изясняване на въпроса, те изследват може ли мравките да се държат по начин, който предполага, че остават със спомени за неща, първоначално преживяно от отдавна. Невероятно е, че изглежда е така. 

 

Експериментите показват, че когато някои гнезда претърпяват смущение, мравките променят поведението си. Това всъщност не е необичайно. 

 

Но което е интересно е, че при следващи опити, в някои случаи следващите поколения мравки също променят поведението си, въпреки че не са преживели предишните смущения. По този начин изглежда, че една колония може да си спомня за заплаха, въпреки че отделните мравки вече не си спомнят. 

 

3.Комарите ви помнят

 

Могат ли комарите да си спомнят как миришете и ако сте ги гонили? 

 

Преди няколко години учените слагат на комари малки шапки. Наистина. Шапките наблюдават мозъчната активност на всеки комар, за да открият повече за процесите на паметта им. 

 

Проучването поставя насекомите в симулатор на полет и ги излага на различни човешки химикали и разкрива нещо интересно. 

 

Първо, то доказва, че те намират кръвта на някои хора за „по-сладка“ и си спомнят тези хора, често хапещи един и същи човек повече от веднъж.

 

Шапките пък разкриха, че комарите далеч не са глупави, защото също си спомнят хора, които ги гонят. След като разпознаят миризмата на по-безопасен хранителен източник, някои комари изоставят човека, от който пият в момента, въпреки че неговата кръв е от „сладък“ сорт. 

 

2. Растенията помнят сухите си дни 

 

Гама-аминомаслената киселина (GABA) е молекула, която може да се намери и при хора, и при животни. Действа като пратеник на нервната система, като активира процеси в мозъка. 

 

Растенията нямат мозъци, но въпреки това имат GABA. 

 

Тя им помага да извършват подобни на памет процеси по време на суша, нещо, което изненадва изследователите, които се натъкват този факт през 2021 г. 

 

С растенията GABA работи по прост, но гениален начин, за да им помогне да ограничат загубата на вода във времена на суша. През деня молекулите се натрупват в тъканите на растението. Колкото по-сухо е времето, толкова повече молекули GABA се натрупват във влакната. След това общото количество GABA действа като памет на следващия ден. Например, гъсто натрупване напомня на растението, че предишния ден е било сухо. В резултат на това растението защитава вътрешния си запас от влага, като не отваря прекалено широко листните си пори. 

 

1.Плесените и тяхната памет

 

Плесените нямат мозъци или нервна система. Въпреки тези липсващи части, техните „умове“ са изненадващо сложни. 

 

Експертите вече знаят, че те могат да научат неща за средата си и дори да споделят тези спомени с други плесени. Въпросът е как. 

 

Тази загадка беше разгадана през 2019 г., когато изследователи забелязвар, че членовете на един вид, Physarum polycephalum, често сливат своите системи помежду си. Това подсказва, че те могат да „учат“ други плесени, като споделят информация през слетите си системи. 

 

Но как са способни да научат нещо на първо време? Тест, който използва сол като пречка към достъп до храна, хвърля малко светлина върху процеса на обучение. Изглежда плесените получават информация, като се разпростират по предмета, който искат да изследват. В случая със солта, след като се разпростират по хранат и засичат малко сол, те разбират, че храната не е годна и се оттеглят. 

ВАШАТА РЕАКЦИЯ?

Коментари

https://aha.bg/assets/images/user-avatar-s.jpg

:брой коментар

Напишете първия коментар за това!