През 1492 г. Колумб плава по необятния океан – и тогава открива Америка. Това е историята, с която всички сме израснали, но сега е общоизвестно, че викингите са изпреварили Христофор Колумб до Америка с около 500 години. Както се оказва, обаче, те може би не са били единствените.

Всички сме свикнали с историята, че Колумб е човекът, който е открил Великата Америка през 1492 г. Но ще се изненадате да разберете, че вероятно Колумб всъщност не е първият, който е открил земята на Америка, но е имало и други цивилизации, които са имали експедиции до тази земя преди него.

Те обаче никога не са я назовавали. Въпреки това, това не означава, че Колумб трябва да се брои като първия, който е стъпил в Америка и че други цивилизации вече не са били в Америка, съзнателно или несъзнателно, по време на своите пътувания и експедиции. 

Има някои цивилизации, които дори всъщност са останали и са се задържали на тази земя за няколко години, но няма много сведения за това поради техния древен период на време. 

Цивилизациите, които е много вероятно да са могли да посетят земята на Америка, преди Колумб да направи откритието си, са доста стари и за тях няма много записи, поради което историите за тяхното заселване в Америка изглеждат неясни дори днес.

 И така, ето списък на 10-те цивилизации, които може да са изпреварили Колумб в Америка и вероятно са открили земята на Америка още  през техните наистина стари и древни времена:

10 Китайците

От 1368 до 1644 г. Китай е управляван от династията Мин. 

Когато Европа започва да използва множество кораби и платноходи, Китай също насърчава военноморските изследвания и една експедиция може да го е довела до Америка. 

Теорията, която е наречена „теорията от 1421 г.“, годината, в която се предполага, че китайците са достигнали сушата на Америка, е популяризирана от британския историк Гавин Мензис, който отбелязва приликите между китайската и индианската култура.

 Мензис твърди, че 70 години преди Колумб да достигне Новия свят, китайците са управлявали големи американски племена и са се кръстосвали с местните. 

Няма много доказателства в подкрепа на теорията от 1421 г., но това, което съществува, включва стари китайски монети, открити разпръснати из северозападната част на Тихия океан, стара дреха на Nez Pierce, изработена от китайски мъниста, китайски конник, изрисуван в колумбийска пещера, и китайски нефрити открити в Калифорния, за които се твърди, че датират от преди пристигането на Колумб. Най-убедителното доказателство идва от китайска карта, за която се предполага, че е начертана през 1408 г. и която изобразява целия свят, включително американския суперконтинент. Много историци обаче смятат, че тази карта е китайско копие на йезуитска карта от 17-ти век, най-вече защото самият Китай е толкова слабо детайлизиран. 

В крайна сметка няма реален начин да се потвърди или отхвърли теорията за 1421 г. тъй като Династията Цин, която наследява династията Мин, унищожава множество документи на Минг като средство за налагане на управлението си.

9. Семитите

Има множество теории, че древните семитски народи са посетили Америка. Една популярна теория предполага, че финикийците са отговорни за създаването на големи предколумбови индиански империи. Тази теория е силно свързана с легендата за Вотан, митологична фигура, за която се твърди, че е основала първия град в Новия свят през 1000 г. пр. н. е. Любопитно е, че тази много важна фигура се споменава само в европейски текстове. 

Повечето от археологическите доказателства в подкрепа на финикийската теория са отхвърлени като фалшиви, но сред тях има и една доста интригуваща картагенска монета , която може би да включва карта на света. Картагенците са били потомци на финикийците, така че познанията им за Новия свят биха подкрепили теорията.

Една по-разпространена теория засяга израилтяните. Според Книгата на Мормон три израелски групи– нефитите, ламанитите и мулекитите – заселили Америка с неизраелска група, наречена яредитите. Те основават големи градове, пишат много на иврит и египетски и внасят флора и фауна от Стария свят. Тези групи заедно също се смятат за предци на индианците. 

Нищо в археологията или генетичните тестове не е подкрепило обаче нито едно от тези твърдения и никоя от групите не се споменава в литературата на по-модерните времена, но тъй като Книгата на Мормон се смята за божествена, много вярващи все пак приемат тези твърдения като факт. 

8 Сибирците

Ако местните американци не са потомци на израелтяните, откъде са дошли? 

Популярното научно мнение е, че са дошли от Източна Азия, по-специално от Сибир. Според теорията праисторически народи от Сибир са мигрирали към Северна Америка и постепенно са се разпространили из целия суперконтинент. Смята се, че миграцията се е състояла преди около 11 000 години, но някои археологически доказателства показват, че тя може би да е била преди 20 000-30 000 години.

Широко разпространено е мнението, че сибирците са пътували до Америка през замръзналия Берингов проток по време на ледников период, но те също може да са прекосили Беринговия проток и с лодка. 

Въпреки че много аспекти на пътуването остават загадка, тази теория е подкрепена от генетични тестове. През 2012 г. екип от антрополози от Университета на Пенсилвания публикува проучване, което показва уникална обща мутация между южните алтайци от Сибир и индианците. 

Изглежда убедително, че заслугата за „откриването“ на Америка може да бъде на тези сибиряци и те не само да са изпреварили Колумб, но и са били първите хора на континента.

7 Рицарите тамплиери

Рицарите тамплиери са престанали да съществуват през 14 век поради обвинения в ерес, въпреки че много историци смятат, че истинската причина за преследването е била ревност от тяхната сила. 

Благодарение на тяхната банкова система, орденът на монасите-воини е бил забележително заможен. Разбира се, изгарянето на клада има тенденция да пречи на бизнеса.По време на преследването на тамплиерите, някои рицари се предполага, че са избягали в Шотландия, където са получили помощ от Хенри Синклер, принц на Оркнейските острови. През 1393 г. Синклер е извършил изследване на Гренландия заедно с венециански адмирал. Той също така през 1398 г., е бил готов да ръководи експедиция до Новия свят, като следва стари маршрути на викингите. 

Според някои историци, множество кораба превозват Синклер и стотици тамплиери бежанци до Нова Скотия, Канада, където се твърди, че рицарите са скрили свое съкровище. След това се спекулира, че Синклер е изследвал на юг, чак до днешния Масачузетс.

Синклер и бежанците може да са се слели с местните, вместо да се върнат в Шотландия. 

Едно странно твърдение е, че предполагаемите гностични вярвания на тамплиерите са имали огромно влияние върху индианската религия, докато друго твърди, че индианците също са били повлияни и от ученията на тамплиерите. Даваните доказателства включват портрет на средновековен рицар върху камък в Уестфорд, Масачузетс и стара кула в Нюпорт, Роуд Айлънд, която изглежда европейска. Предполага се също, че останките от стар замък, оръдие и каменна стена в Нова Скотия могат да са още едно доказателство за теорията.

6. Малийците

Империята Мали е западноафриканска суперсила през късното Средновековие. 

Мали е бил невероятно богат, а неговият лидер Манса Муса е бил най-богатият човек на всички времена. 

Толкова могъща е била неговата икономическа мощ, че когато той посещава Египет през 1324 г., той срива египетския пазар на злато. 

Докато нанася финансов хаос на Египет, Муса се запознава и с историята на своя предшественик, Манса Абубакари II. Предполага се, че Абубакари е поръчал пътуване до края на Атлантическия океан. Той изпраща флота от 200 кораба през Атлантическия океан, от които след дълъг период на чакане само един се връща. Моряците разказали на Абубакари за гигантски водовъртеж, който погълнал другите кораби. 

Абубакари е бил заинтригуван. Той абдикира от трона, след което събира абсолютно чудовищна флота от 2000 кораба и отплава.

Той и флотата му никога не се завръщат и затова някои учени спекулират, че е акостирал в Бразилия през 1312 г., след което се е устоновил там. 

Когато Колумб пристига повече от 100 години по-късно, той се натъква на африкански търговци и копия с върхове в африканско злато. Още повече, Гигантските каменни резби на глави открити в южно Мексико, които са наречени олмекски глави, също са даванк като доказателство за това, че е е имало африканци в предколумбова Америка. 

Олмеките се считат за една от първите цивилизации в Мексико, предшестващи други мезоамерикански империи, и техните каменни глави също показват ясно африкански черти.

5. Римляните

През 1933 г. археолозите се натъкват на истински миниатюрен римски бюст при разкопки в Мексико. Как или защо е бил там все още не е напълно изяснено, но бюстът изглежда предшества пристигането на Кортес, което елиминира възможността испанците да са го донесли със себе си по време на експедицията си. 

Римски монети също са открити на няколко места при разкопки в Съединените щати, а в Рим необясними изображения на ананаси са изобразени на някои предмети на древното изкуство. 

Римляните може би са се научили как да се навигират в океаните от древните гърци. 

Много гръцки градове-държави, като Атина, са се отличавали с мореплаване и гърците също са знаели, че Земята е кръгла. 

Италианският физик Лучио Русо предполага, че карта на Птолемей включва Антилските острови, а гръцко-канадският учен д-р Минас Цикрицис предполага, че документ на Плутарх описва пътуване от Картаген до Канада през 86г. сл. Хр. 

Пътуването Картаген-Канада е не просто еднократно събитие, според Цикрис. Според него, гърците (и картагенците) са посещавали Канада като част от ритуал на поклонение на Кронос и за да получат мед от Горното езеро и остров Роял. Около 50 000 тона мед може би са били добивани от тези райони и пренасяни до Европа в периода между 2400 и 1200 г. пр.н.е.

4 Древните египтяни

В началото на 90-те години учените са озадачени от няколко египетски мумии, включително та и на фараон Рамзес II, на които са открити следи от никотин и кокаин, които са с произход от Новия свят. 

Това вероятно е поради зараза, но също така може да означава, че египтяните са обикаляли света повече, отколкото сме предполагали досега. В края на краищата, приликите между египетската и мезоамериканската култура отдавна са забелязани.

Въпреки тези връзки обаче, има малко и почти никакви археологически доказателства, свързващи египтяните и мезоамериканците. Пирамидите и мумиите на египтяните и месоамериканците са разделени от хиляди години и докато египетските пирамиди са били използвани главно като гробници, мезоамериканските пирамиди са били предимно места за поклонение. 

През август 1914 г. няколко египетски статуетки бяха открити сред руините на маите, но тъй като за тях няма особена документация, е трудно да се потвърди тяхната легитимност.

3. Ирландците

ТЕдно от първите племена, които испанските изследователи срещат в Новия свят, е Духаре. 

Веднага испанците отбелязват, че Духаре се различават от другите индианци. Физически те са били много по-светли и по-високи, а освен това са били и по-отворени за сътрудничество с испанците. 

През 2011 г. беше разкрито, че езикът Духаре споделя много прилики с галския. Някои културни връзки също съществуват и между ирландците и Духаре. Древна ирландска приспивна песен за отглеждане с мляко от елени е свияш повлияна от Духаре, които отглеждат и пасат елени. Това твърдение се подкрепя и от легендата за ирландския монах Свети Брендън, за когото се смята, че е отишъл на дълго морско пътешествие през пети век. Мнозина смятат, че крайната му дестинация е била Северна Америка, а един авантюрист на име Тим Северин дори демонстрира, че това пътуване би било възможно. 

По подобен начин, според стара уелска легенда, принц на име Мадок е бил принуден да напусне страната си поради конфликти, причинени от смъртта на баща му през 1169 г. Според легендата, той отплава на запад и в крайна сметка стига до сушата в Америка. Той се връща, за да привлече повече хора да дойдат с него, след което той и компанията му се установяват близо до съвременния град Мобил, в Алабама. 

Интересно е също, че някои древни структури, открити в планината Лукаут, наистина приличат на средновековни уелски конструкции.

2. Японците

Народът зуни от Ню Мексико има необичайно различен език, култура и ДНК от другите племена. Те всъщност имат много повече общо с японците, с които споделят общи думи, дейности и религиозна символика. Те дори споделят генетични връзки, включително рядко бъбречно заболяване.

Антропологът Нанси Яу Дейвис предполага, че тяхната култура е доказателство за предколумбово японско влияние в Америка. Тя теоретизира, че в средновековна Япония природните бедствия и променящите се социални структури са принудили неудовлетворени моряци да напуснат нацията в търсене на нов дом. През 1350 г. Дейвис предполага, че група будистки монаси пътуват до Калифорния. Веднъж стигнали там, те се преместват на изток в търсене на центъра на вселената, канейки местни жители да станат част от своето племе по пътя си. Голямата група в крайна сметка се установява в Ню Мексико и приема името „зуни“. 

1 Полинезийците

Преди Колумб да пристигне в Новия свят, полинезийците по някакъв начин са имали достъп до сладките картофи, които са родом от Южна Америка. Сладките картофи не се размножават чрез семена, а чрез грудки, което означава, че би било почти невъзможно реколтата да си проправи път до полинезийските острови без някаква човешка помощ. Полинезийците може да са нападнали крайбрежието на Перу и да са взели със себе си сладките картофи, или може би перуанците са ги донесли по време на хипотетично морско пътешествие. 

Така или иначе, малко вероятно е грудките да са останали свежи при пътувания на дълги разстояния, така че Хаваите е много вероятно да са били използвани като място за срещо. В края на краищата маорските и перуанските думи за сладък картоф са много сходни- kumara и kumar.

Има някои генетични доказателства, които също подсказват, че полинезийците и индианците са се кръстосвали и това е може би е видно като се погледне населението на Великденския остров. То е съставено от полинезийци и индианци, но също и от европейци, което означава, че кръстосването може да е настъпило едва след като Колумб е достигнал Новия свят. 

Един странно разделящ дебат по въпроса засяга пилетата. През 2007 г. учени обявиха, че уникален генетичен маркер , открит в южноамериканските пилета , показва, че те идват от Полинезия. 

Друго проучване обаче контрира, че този генетичен маркер всъщност е доста разпространен по целия свят и че костите, използвани в проучванията, може да са били замърсени. 

Както рагледахме, историята, с която всички сме израснали, че Колумб е първият човек, който е открил Америка е възможно да не е вярна. Макар и да няма конкретни данни, които да не могат да бъдат опровергани, изглежда доста вероятно, че различни народи са стигнали до континента по-рано, може би дори много по-рано. Да се надяваме, че в бъдеще ще имаме повече яснота по въпроса.

И все пак, не трябва да отричаме приноса на Колумб, както към световната история, така и към световната география.