Звукът от Големия взрив: Сигнал, че нашата галактика се носи в празнотата

Космическите звукови вълни, фосилизирани в разпределението на галактиките, подкрепят широкообхватна хипотеза. Неотдавнашно проучване предполага, че нашата галактика Млечен път може да се носи в гигантска междугалактическа празнота, предлагайки потенциално решение на постоянна мистерия в космическата физика. Това откритие се занимава с напрежението на Хъбъл. Това е  забележително несъответствие в измерванията на скоростта на разширяване на Вселената. Различните методи на наблюдение дават резултати, които не си пасват съвсем и това е  загадка за научната общност, въпреки че има версии, които подчертават възможността за втори Голям взрив.

Докато измерванията на ранната Вселена, като например космическия микровълнов фон или барионните акустични трептения, поставят константата на Хъбъл на около 67 километра в секунда на мегапарсек, други наблюдения на близки обекти, като свръхнови и цефеиди, дават стойност от приблизително 73 км/с/Мпк.

Космическата „празнота“ около нас

 Идеята, че нашата галактика се намира в пространствен вакуум, не е напълно нова, но това проучване дава значителна подкрепа. Космологът Индранил Баник от Университета в Портсмут отбелязва, че „едно потенциално решение на това несъответствие е, че нашата галактика се намира близо до центъра на голяма локална празнота“, както съобщава Science Alert.

Междугалактическата празнота е област със значително по-ниска плътност на материята. Гравитацията би привличала материята към външни области с по-висока плътност, прогресивно изпразвайки празнотата. Според тази хипотеза, когато празнотата се изпразни, скоростта на отдалечаващите се обекти би изглеждала по-голяма. Това би създало илюзията за по-бърза локална скорост на разширяване, обяснявайки несъответствието. Предишните предположения са за  „балон“ с диаметър около 1,89 x 10^22 километра (2 милиарда светлинни години), с 20 процента по-малка плътност, обяснение, което досега не е доказано. 

„Звуковите сигнатури“ на произхода

 За да потвърдят тази празнота, Баник и екипът му изследвали барионните акустични трептения (BAOs). Това са „фосилизираните“ звукови вълни, записани в първичната материя на Вселената след Големия взрив.

В ранната Вселена, плътната плазма, гравитацията и радиацията са образували вълни на налягане. С разширяването на пространството, те са се запазили като огромни сферични структури от космически структури, с по-висока плътност по краищата си. Размерът им е бил замразен на около 9,46 x 10^21 километра (1 милиард светлинни години), действайки като „космически линийка“ за определяне на разстоянията. Изчисленията показват, че локален вакуум би трябвало да изкривява BAOs. След преразглеждане на две десетилетия наблюдения, те откриват отклонение от стандартния космологичен модел, несъответствие, съответстващо на изкривяването на вакуум. Този модел не само обяснява аномалиите в BAOs, но и намалява напрежението на Хъбъл от „сигма“ от 3,3 до между 1,1 и 1,4. Изследователите отбелязват, че техният модел е 100 милиона пъти по-вероятен от този без вакуум и вече планират  нови тестове, за да го потвърдят.

Източник: La Razón