Тардиградите – безсмъртни и мистериозни

Тардиградите – безсмъртни и мистериозни

Свикнали сме да възприемаме микроскопичните организми за по-нисши от нас, но това не значи, че те нямат впечатляващи способности, които ще удивят дори най-скептичните.

Тардиградите са добър пример за това. Те достигат до 1 милиметър, но по-често са невидим с просто око. Открити са още през 18 век, а по-късно са наречени бавноходки, заради специфичния си начин на движение. Сега ги наричат още водни мечки, поради визуалната прилика – имат осем крака и плоска глава.

Къде живеят

Тардиградите обитават почти всички хабитати, където има вода. Откриваме ги в океана, покрай реки и други водни басейни, върху мъх, в гората, полето, дори в по-сухи райони, където обаче може има мъничко вода. Тардиградите имат нужда от вода, за да обменят газове със средата, тоест – да дишат. До момента са установени над 1300 вида, но със сигурност има много неописани.

Странности

Тардиградите са изградени от около 1000 клетки, като имат развита храносмилателна и нервна система. Нямат скелет, а формата им се поддържа от течността в клетките, която е под налагане. Те са успешни хищници – ловуват червеи, ротифери и дори други видове тардигради. Някои се хранят с течности от растения, гъби или други животни. Тардиградите могат да се размножават чрез оплождане на яйца, а някои видове чрез партеногенза – развитие на ембрион без оплождане. Други видове са хермафродитни. Еволюционно тардиградите са свързани с насекомите и членестоногите.

Безсмъртни ли са наистина

Когато срещнат неблагоприятни за оцеляването си условия, тардиградите изпадат в състояние, наречено криптобиоза. Те изхвърлят всички течности от клетките си, метаболизмът им се забавя почти до спиране и синтезират един специален протеин, характерни само за тях, който обвива тялото им като твърд пашкул и ги предпазва от наранявания. В това състояние е установено, че могат да издържат на студ до минус 200 градуса или горещина до 150 градуса. Клетките им не се разрушават при налягане подобно на това на дъното на океана, могат да издържат на кипящи течности, а и радиацията не им вреди.

Тардиградите са пътували в космоса в това състояние, а след като се връщат на Земята и са рехидратирани, продължили обичайния си живот.

Изследователите са успели да „възкресят“ и тардигради прекарали в криптобиоза десетилетия.

Не всички тардигради обитават екстремни хабитати, но тези, които го правят показват завидни способности за приспособяване към средата. Смята се, че тардиградите са преживели успешно всичките масови измирания, случили се през последните половин милиард години и е вероятно да оцелеят и след най-страшните апокалиптични сценарии, измислени от човечеството.

Способността на тези невзрачни животни да оцеляват при екстремни условия и след това да си възвръщат нормалното състояние им печели слава на безсмъртни, макар че това не е съвсем така. Механизмите, които ползват за изпадане в криптобиоза не се срещат за първи път, но разнообразието на тардигради в света и резултатите от опитите, които са правени с тях предполагат, че това е един от най-успешните методи за преживяване на неблагоприятните условия.

Можем да научим много неща за живота и еволюцията от подобни организми, да ги използваме като индикатори за условията на средата, а разнообразието и лесната достъпност, ги правят подходящ обект на изследване за училищни проекти или любители.