Мозъците се синхронизират когато общуваме

Мозъците се синхронизират когато общуваме

Хората сме социални същества, което значи, че пълноценният живот е пряко свързан с кооперация и комуникация със себеподобни. Това е дълбоко залегнало в поведенческите ни модели и е обект на изследване от страна на различни изследователски екипи. Ново проучване хвърля светлина върху този процес като изследва какво се случва „под капака“ докато общуваме с други хора или вършим нещо заедно. Оказва се, че мозъчните вълни на участниците в комуникацията буквално се синхронизират. Когато говорим, споделяме или се забавляваме заедно, едни и същи области от мозъка се активират в синхрон, подобно на танцьори.

Мозъчни вълни

Когато не сме сами, а си комуникираме с други хора, се включват области от мозъка свързани с езика, емпатията или други когнитивни процеси. Активността се измерва чрез ЯМР, който показва по-интензивно провеждане на импулси през определени неврони, разположени в дадена област. Измерването на цялата активност става чрез ЕЕГ, което засича повторяемият модел на предаване на импулси като вълна. В мозъка са установени няколко типа мозъчни вълни, които кореспондират с конкретно състояние на съзнанието като сън или бодърстване.

Експерименти

Изследвания, свързани с възможността двама души, които си общуват да имат подобна мозъчна активност са правени още през 2002 г. Имаме данни, че при опит с прилепи, които също са социални бозайници, се открива синхронизация на мозъчните вълни, когато два или повече индивиди са заедно в една и съща дейност. Новото проучване показва ясно, че това е факт и при хората. При експеримент, двама души са поставени в отделни ЯМР машини и гледат едно и също видео, слушат или създават една и съща история. Резултатите недвусмислено показват синхронизация между части от техните мозъчни вълни. Експериментът е извършен с 16 двойки, и може да се каже, че резултатите са пробив в областта.

Граничи с магия

Знанието, че когато общуваме и споделяме, мозъците ни се синхронизират е почти фантастично. То може да ни разкрие много за еволюционното развитие на поведението ни, за податливостта на ментални заболявания както и за културните особености на различните общества. Изследователите все още не са напълно наясно какъв е механизмът, по който се случва синхронизацията. Предположеният са, че това е свързано с еднаквите стимули, които получаваме, когато общуваме, тоест със средата, в която се намираме. Синхронизацията може да се случва между повече от двама души, а има и нива на синхрон. Те са по-високи, при хора, които са в интимна или близка приятелска връзка, тоест синхронизацията показва и колко дълбоко е общуването ни с някого.

Нервната система не е изолирана от външния свят, напротив –нейната работа е да улавя стимулите и да реагира адекватно. Ние сме живели милиони години в условия, в които адекватното поведение е било разбирателството с другите, за да се кооперираме по-успешно. В този контекст, може би не е изненада, че мозъците ни синхронизират работата си, когато сме заедно с други хора; това със сигурност допринася за сътрудничеството. Новите открития ще помогнат да научим повече за общуването и за цялостната работа на мозъка и добавят поредното парче към пъзела, наречен „човешко съзнание“.