МКС: история за сътрудничество и прогрес

МКС: история за сътрудничество и прогрес

Международната космическа станция вече над 20 години обикаля Земята в орбита на 250 километра разстояние и е източник на вдъхновение и иновации. Строежът и поддръжката на съоръжението са пример за международно сътрудничество от най-висока класа. МКС е дълга 108 метра и като пространство можем да я сравним с къща със шест спални. Ценността и обаче надхвърля инженерното постижение.

От мечта до реалност

Още от началото на космическата надпревара между СССР и САЩ възниква идеята за строеж на космическа станция. И двете страни имат известен ограничен опит в това, но е нужно да минат 30 години, за да стане проектът международен. Началото на МКС е поставено през 1998 г., когато от Русия е изстрелян модулът „Заря“, а от САЩ – „Юнити“. Те са свързани в орбита и започва добавянето на нови модули, лаборатории, хабитати. В средата на 2000 г. първият екипаж на МКС отпътува на совалката „Съюз“. Това са Сергей Крикалев, Юри Гидженко и Уилиам Шепърд. От тогова МКС има постоянен екипаж от трима души. Те пътуват със същата совалка, която стои постоянно свързана с МКС, в случай, че е нужно да се евакуират.

Разрастване

След първоначалния успех, започва увеличаване на пространството на МКС чрез транспорт на нови модули и свързването им към вече съществуващата конструкция. Катастрофата на совалката „Кълъмбъс“ от 2003 г. временно прекратява редовните пътувания до МКС, но и това препятствие е преодоляно. През 2009 г. постоянният екипаж е увеличен на шестима души, като трима от тях са руснаци, двама американци и един астронавт от останалите страни, участващи в проекта – Канада, Япония и ЕС.

Добавени са нови модули за изследвания, а с подобряването на комуникациите, ежедневието на астронавтите става достъпно за хората на Земята и можем да се наслаждаваме на приключенията им в условията на нулева гравитация.

През 2020 г. е проведен първият полет на частна компания, Спейс Екс, за транспорт на астронавти, след което на МКС вече могат да живеят 7 души. Те обичайно прекарват там по 6 месеца, но има случаи и на астронавти, останали на МКС в продължение на година.

Проучвания

МКС дава възможност не само да проследим какво се случва с телата и умовете на хората при условия на нулева гравитация за продължителен период от време, а и позволява да се провеждат изследвания в уникална среда, което ни носи критично важна и недостъпна досега информация. Например на МКС се провеждат изследвания касаещи растежа на протеини, свързан с разработките на медикаменти срещу ракови образувания. Там се събират данни за хиляди космически частици, обекти и явления, които не можем да изследваме от Земята. Проучванията върху мускулната атрофия и напредъка в областта също се дължат на МКС. Изследванията в областта на физиката на флуидите също са съществени, както и тези, свързани с петото състояние на материята, което засега може да се постигне само там.

На МКС се отглежда храна при микрогравитация, изследват се нови методи за пречистване на вода, и се наблюдават различни метеорологични явления на Земята. Още много и различни изследвания от различни области съществуват, защото сме успели да построим и поддържаме свят в орбита около родната ни планета.