Боклучените острови

Боклучените острови

Пластмасата е изобретена в началото на 20 век и скоро след това започва да се използва повсеместно. Рекламирана е като иновационен продукт, който улеснява и подобрява живота ни. Това, разбира се е така, но е отнело доста време на човечество да осъзнае, че освен полза, дълготрайността на продукта води след себе си и много негативи.

Пластмасата се произвежда от органични съединения, които под влияние на топлина и налягане се превръщат в силно устойчив и лесен за оформяне материал. Днес има стотици видове пластмаса, повечето от които не могат да се разграждат по естествен начин в природата.

Пластмасата и океанът

Поради голямата си устойчивост, еднократната употреба на пластмаса и естественият кръговрат в природата, много от отпадъците достигат до реките, а от там отиват в океана. Както знаем, в океаните има различни постоянни течения, някои от които са дълги стотици километри. Попадайки в тези течения, пластмасовите отпадъци постепенно се събират на конкретни места. Натрупването на отпадъци в продължение на десетилетия, води до образуването на т.нар. боклучени острови – области, където в продължение на километри, повърхността на океана е покрита с пластмасови отпадъци, донесени не само от сушата, но и останки от рибарски мрежи и разнообразни видове боклуци, пропътували различни разстояния. Естественият път на разграждане на пластмасата включва няколко хиляди години, но започва от раздробяване на малки парченца, някои от които невидим с просто око – микропластмаси. Те съставляват огромна част от боклучените острови и са все по-нарастваща заплаха за живите организми, включително и човекът.

Големият боклучен остров

На едно място в Тихия океан, между Калифорния и Япония, в близост до Хавай, се намира известният Голям боклучен остров – според последни изследвания, територия от над милион и половина квадратни километра, покрита с пластмасови отпадъци, някои от които на възраст над 50 годни. Не си представяйте истински остров. Поради разпадането на пластмасата на все по-малки частици, там преобладават микропластмасите. Течението задържа отпадъците, а сезонните промени в океанската циркулация добавят все повече и повече нови останки към острова.

Проблемите

Тъй като повечето боклучени острови се намират далеч навътре в океана, почистването и дори изследването им е много трудно и скъпо, но е известно, че вредят на организмите.

Риби, бозайници и морски птици се оплитат в отпадъците, боклукът спира светлината да достигне до фотосинтезиращите водорасли, които живеят на повърхността и произвеждат кислород, а пътешествието на отделни отпадъци през океана носи различни непознати бактерии на места, където те не са се срещали преди.

Не на последно място, слънцето и водата помагат за образуването на микропластмаси, които посредством хранителната верига със сигурност достигат до трапезата ни, ако обичаме морска храна.

Още не е ясно по какъв начин микропластмасите увреждат организмите, нито знаем как можем да ги премахнем от океана.

Не можем и да премахнем боклучените острови, но сме наясно, че присъствието им там уврежда цялата екосистема на Земята.

Днес много изследователи и международни организации се занимават с този проблем и няма съмнение, че някой ден ще го решим.