Две произведения вече висят по стените на музея, предлагайки по-широк поглед върху Франсоа Буше, влиятелния художник от 18-ти век.
Стените на музея Прадо са обогатени. Този вторник, бяха представени две нови картини, които вече ще бъдат част от колекцията му. „Както всички музеи по света, Прадо има своите недостатъци и способността да ги открием ни изпълва с голямо удовлетворение“, обясни Андрес Убеда, ръководител на колекцията от картини от 18-ти век и Гоя, добавяйки, че „изкуството на 18-ти век не е точно лишено от качества, но има място за подобрение“. Директорът на музея Мигел Фаломир отбеляза, че „не е нужно да си крал, аристократ или мултимилионер, за да допринесеш за величието на Прадо“. С това бяха представени „Раждането на Адонис“ и „Смъртта на Адонис“ и двете произведения на Франсоа Буше. Влиятелен европейски художник в стил рококо, които запазват особено тясна връзка с Прадо.
През 2020 г. почина Хуан Хосе Луна Фернандес, ключова фигура в изследването на френската живопис и куратор на музея. През 1985 г. по молба на Луна беше придобита „Pan y Syringa“ (Хляб и спринцовка), творба на Буше. Тези две платна, от по-ранен период, сега са добавени към тях, с което „допълваме живота на художника“, отбелязва Убеда. Тези придобивки струваха 2,2 милиона евро, като Фаломир обяснява, че с останалата сума „обмисляме да придобием още една двойка произведения, също от 18-ти век, но не от френската школа.
Убеда определя процеса на придобиване като „детективски роман. След като получихме лошата новина за смъртта му и великолепната новина за щедростта му към Прадо, потърсихме френски картини, които отговарят на артистичния му вкус. Получихме някои предложения, които не бяха задоволителни, докато не се спряхме на тези две велики картини.“ След като бяха избрани, продължава ръководителят на колекцията от 18-ти век, „започнахме дискретно с покупката им, занесохме ги в Прадо, потвърдихме атрибуцията им, което беше много лесно, и след това ги поставихме в ръцете на реставрационната работилница и техническия офис. Понякога ни обвиняват, че сме много бавни, но това е знак на признателност и обич и в този случай резултатът несъмнено си заслужава.“
Визуална вселена
Двете картини сега са изложени редом с „Махас“ на Гоя, временно място, докато не приключи реновирането на галериите, посветени на живописта от 18-ти век. Те представляват един от най-значимите приноси на млия Буше към митологичния репертоар на периода. С тях Прадо разширява броя на произведенията по тази тема, която е била разглеждана и от Тициан и Веронезе, както и около колекцията си в стил рококо.
Името на Буше се откроява в този артистичен стил, тъй като той осъществява големи декоративни проекти във Версай, Фонтенбло и други кралски резиденции, както и проектира шаржи за гоблени и севрски порцелан. Стилът му прониква в живописта, архитектурата и приложните изкуства, създавайки визуална вселена, която определя естетиката на неговото време. Признат за велик разказвач на рококо, творчеството му се отличава със светещите цветове и наративната лекота, които заменят бароковата помпозност със светска и оптимистична елегантност. И в двете произведения това е предадено чрез мита за Адонис, повтаряща се тема в този художествен стил, както заради драматичното му богатство, така и заради способността му да интегрира еротични, любовни и трагични елементи. Така в „Раждането на Адонис“ митът е представен от самото си начало с превръщането на Мира в дърво, докато в „Смъртта на Адонис“ е разгърната сцената на сбогуването на Венера след смъртоносната ѝ рана, нанесена от глиган.
Като допълнение към тази премиера, на 12 ноемрви Прадо организира и конференция озаглавена „Франсоа Буше, първият художник на крал Луи XV“. Тази конференция ще разгледа кариерата на този велик френски придворен художник. Франсоа Жули, ръководител на отдела за графични изкуства в Лувъра и специалист по този художник, ще обсъди обширното творчество на неговите произведения, както и тяхното значение както през 18 век, така и до днес.
Коментари
:брой коментар