Амазия – следващият суперконтинент

Амазия – следващият суперконтинент

Сегашното разположение на сушата на Земята не е статично. То е резултат от движението на тектонските плочи. В миналото са съществували няколко суперконтиненти, състоящи се от цялата или части от сушата на планетата, като те постоянно се изменят. Подобно нещо очаква и бъдещето на Земята – планетата е в напръсканото движение.

Океан от магма

Все още не сме напълно категорични колко тектонски плочи има, но се смята, че са около 150, с различни размери. Това са частите на земната кора, които са разположени върху течен „океан“ от магма. В този океан има „течения“, които постоянно придвижват тектонските плочи в различни посоки с много малка скорост. В някои случаи една плоча се подпъхва под друга – например океанските под континенталните, поради по-ниското си ниво. Сблъсъците на континентални плочи образуват планини. Хималаите са резултат от сблъскването на две тектонски плочи. Придвижването на тектонските плочи се случва изключително бавно – едва с няколко сантиметра на година, но в продължение на милиони години води до преразпределение на цялата суша на планетата.

Цикличност

През цялата история на Земята – около 4,5 милиарда години, тектонските плочи се придвижват, за да образуват един голям континент. След това той се разпада на по-малки и цикълът започва отново. В момента се намираме в периода, в който сушата е разкъсана и следва формиране на нов суперконтинент. Последният, който се е разделил, преди около 250 милиона години, е Пангея. Тогава се случило едно от големите измирания в биологичната история на Земята. През този период животът на Земята създава яйцето с твърда черупка, което позволява сушата да бъде завладяна от едни от най-интересните животни – динозаврите.

По времето на Пангея е имало и един суперокеан – Панталаса. Придвижването на тектонските плочи е причината някои части от сегашната суша да са били океанско дъно преди милиони години, както и обратното.

Желязо

Движението на тектонските плочи и разположението на сушата в минали геологични епохи се установява посредством изследване на железните атоми в различни видове скали. Тъй като железните атоми се ориентират спрямо магнитното после, когато останат фиксирани в скалите, след изстиването им, може да се съди къде са се намирали съответните скали в даден период. С развитието на технологията, методът на палеомагнетизма става все по-точен. Изследователите са успели да датират скали от последните 2 милиарда години и да установят къде са се намирали суперконтинентите от миналото – Пангея, и нейните предшественици Родиния и Нуна. По тяхното движение можем да предвидим и накъде ще „отплава“ сушата в бъдещето.

Амазия

Според последните изследвания, следващият суперконтинент ще „събере“ сушата почти изцяло в северното полукълбо, като първоначално, поемайки на север, ще се доближат Америка и Азия, а после и останалата суша. Не е ясно само къде ще отиде Антарктида. Процесът вече е започнал чрез придвижването на най-голямата от тектонските плочи – тихоокеанската. Смята се, че ще продължи в следващите 300 милиона години.

Придвижването на сушата се обсъжда от столетия, но сигурни доказателства имаме едва от 20 и 21 век. С последните изследвания научаваме, че взаимното разположение на сушата и океана движи климата и оказва съществено влияние върху биологичната еволюция.