Защо се страхуваме да говорим пред публика?

Защо се страхуваме да говорим пред публика?

Стомахът ти се свива, дланите се изпотяват, в главата ти няма нито една мисъл, а хората те гледат в очакване да заговориш. Познато?

Ето основните причини, поради които изпитваме страх да говорим пред публика и начините да ги преодолеем.

Слушаме се твърде внимателно

Когато говорим пред публика, трябва да мислим за това което искаме да кажем, ако сме го научили предварително, или да си следим мисълта, ако импровизираме. Когато обаче се вглъбим твърде много в това как звучим, дали правим подходящи паузи или повтаряме „ъм“ твърде често, изложението на мислите ни не се получава.

Предварителната тренировка ще помогне да не обръщаме внимание на малките грешки, които допускаме, а след две-три репетиции, ще се почувстваме уверени в способността да си изразяваме мислите ясно на глас.

Очакваме другите да ни съдят

Ако очакваме оценка за това, което казваме, със сигурност ще се притесним. Добре ли го казвам? Всичко ли казвам? Дали няма да има въпроси, на които не мога да отговоря? Дали някой не знае повече по дадената тема или му е хрумнало как да го каже по-добре от мен? Подобни мисли предизвикват стрес, който ще ни обърка още повече и това ще си личи.

Давайки най-доброто от себе си и знаейки, че е нормално да не сме нито най-подготвени, нито най-добре запознати, ще помогне да не се притесняваме от чуждите оценки. Вероятно е хората, пред които говорим, също са попадали в подобни ситуации.

Сравняваме се с другите

Всички имаме различна способност да се изрязваме, различен опит и някои от нас се притесняват повече от други. Това рефлектира върху цялостното ни представяне. Ако преди нас е говорил особено добър оратор, логично е да се сравним с него. Това предизвиква неприятно чувство, което влошава ситуацията.

Изходът е да се опитаме да сме себе си. Всички хора сме различни, но публиката може да оцени кога някой се старае да се представи добре и кога се преструва.

Не сме се подготвили добре

Разбира се, успехът ни пред публика зависи най-вече от това дали знаем какво говорим и как искаме да го кажем. Ако импровизираме, може би е хубаво да го правим по теми, по които имаме задълбочени познания, а ако предварително сме подготвили нещо, то трябва да сме сигурни, че можем да го пресъздадем правилно.

Смята се, че над 75 процента от хората по света страдат от глософобия, научното наименование на страхът от говорене пред публика. Голяма част от тях приемат за даденост, че не могат да се справят с такова предизвикателство, а в повечето случаи това не е вярно. Просто трябва да се опитаме да го правим малко по малко – първо пред огледалото, после пред приятели и познати. Трябва и да приемем, че ще грешим, но все пак да излезем и да дадем най-доброто от себе си. Така ще си подобряваме способностите с всеки следващ път, докато се превърнем в отлични оратори, които могат да задържат вниманието на публиката.