Синдромът на измамника

Синдромът на измамника

Често срещано при хора стремящи се към високи постижения, синдромът на измамника е сбор от поведенчески нагласи, които пречат на развитието ни, причиняват тревожност и могат да доведат до „прегаряне“ на работното място или депресия.

Кой е измамникът

В същността на това състояние е убедеността на човек, че не е достатъчно квалифициран за работата която върши, не заслужил наградата, повишението или признанието на общността и като цяло не е способен да бъде добър професионалист и скоро ще се провали. Но внимавайте. Това е субективно усещане, за което няма никаква реална причина в света. Хората, които страдат от синдрома на измамника често са страхотни професионалисти, постигнали успеха си с много труд и усилия. Възприемането на себе си като „измамник“ не се корени в реалността, а в представата за себе си и може да е резултат от различни личностни особености.

Кои хора са по-склонни да се смятат за „измамници“

Синдромът на измамника може да засегне всеки, но е по-характерен за хора в професии изискващи дългогодишна практика, както и за хора, които са перфекционисти, сменят кариерата си, или са се издигнали малко по-бързо от очакваното на новата работа. Усещането, че си измамник в собствената си сфера е по-присъщо на личности, които имат ниско самочувствие или проблеми със самооценката.

Общото между всички тези хора е, че те не се смятат за достойни за постиженията си и са убедени, че другите много скоро ще ги „разкрият“ и ще има последствия. Това се отрязва както на работата им, така и на ежедневието и е източник на постоянен поток от негативни емоции.

Как да го преодолеем

Ако разпознавате себе си в това усещане, не сте сами. Синдромът на измамника засяга в някакъв период почти 70 процента от всички хора, стремящи се към постягането на големи цели. Може да се справим с него по няколко начина. Най-важното е да се опитаме да се оценяваме обективно. Чувствата ни често не са провокирани от реални събития, а усещането, че не сме компетентни в собствената си сфера може да е страшно, ако се изолираме от останалите. Споделянето с близки, колеги или хора, запознати с работата ни, ще помогне да се възприемем по-обективно.

Ако знаем, че се чувстваме като измамник поради неправилна оценка, можем да се вгледаме в резултатите и да игнорираме чувствата си. Да, точно така. Ако знаем, че се справяме, защото сме го видели в реалността, няма никаква причина да се съмняваме в това. Приемането на усещането, но без да му се поддаваме, е добра стратегия.

Синдромът на измамника не е заболяване на ума, а просто начин да реагираме на реалността, обусловен от личните ни особености. За съжаление ниската самооценка в комбинация с умения и постигането на определени успехи, към които се стремим, може да ни накара да изпитваме необяснимо и непреодолимо чувство за несигурност, което да повлияе върху работата и напредъка ни. Разговор със специалист може да помогне, но преди всичко трябва да познаваме състоянието и да го разпознаем, за да може да противодействаме.