Жирафите и техните шии

Жирафите и техните шии

Жирафите са най-високите бозайници на планетата, както и най-големите преживни животни. Още от времето на Дарвин, изследователите се опитват да отговарят на въпроса защо и как шиите на жирафите са достигнали до такива впечатляващи размери. Днес няма общоприета теория за това, въпреки че предците на жирафите и те самите са добре проучени.

Дарвин и Лаплас

Още когато теорията на еволюцията прави първите си стъпки, необичайно дългите шии на жирафите предизвикват любопитството на биолозите. Според основната хипотеза, изказана от Лаплас и  популярна и днес, причината жирафите да развият дълги шии е за да достигат до по-високите клони на дърветата. Тези животни, които успявали да го направят, успявали да се хранят по-пълноценно и да оставят по-многобройно поколение. Макар това да илюстрира добре механизма на еволюцията, може да се окаже, че не е основната причина жирафите да развият дългите си шии.

Нови открития

Още в края на 20 век, новите открития в областта на еволюцията на видовете насочват изследванията по малко по-различен път. Жирафите не са единствените животни с дълги шии – няколко вида динозаври, обитаващи сушата и морето имали подобно приспособление. Но приликите свършват до тук. Броят прешлени, които имат жирафите, е подобен на този при повечето бозайници. Самите прешлени са силно удължени, което води до познатия ефект. Някои от близките им роднини, като например окапи, са останали с къси шии. Днес се счита, че освен достигането на високите клони, жирафите имат нужда от шиите си и за да се бият за женските. Те правят това, като блъскат шиите и главите си, така че е вероятно дължината да допринася за победата. Причините жирафите да са такива, каквито ги познаваме, може да са по-комплексни, отколкото сме учили в училище.

Забавни факти

Независимо от това, жирафите са изключителни животни, които впечатляват с вида и особеностите на поведението си, поредно от дължината на шиите им. Краката на жирафите достигат до 1.80 м., а заедно с шията, общата височина е около 5 метра. Поради дългите и крака обаче, те не могат да достигнат земята с муцуна и им се налага да клекнат или да се разкрачат, за да могат да пият вода. А те правят това рядко – набавят си повечето вода чрез храната. Жирафите могат да бягат бързо, живеят в групи с мъжки водач, който постига доминация чрез агресивен бой с шия. Женските раждат прави, така че бебето-жираф се среща със света за първи път след метър и половина свободно падане. Жирафите обитават саваните в Африка и големите котки са техни хищници, а жертвите най-често са малките жирафчета.

Петната на жирафите са техният „пръстов отпечатък“ и са уникални за всеки индивид. На планетата има само един вид жираф, но при генетични изследвания са установени общо 9 подвида, като някои от тях са критично застрашени. Счита се, че на света в момента живеят над 100 хиляди жирафа, като средната продължителност на живота им на свобода е около 25 години.