Въртенето на Земята може да достигне рекордни скорости

От 2020 г. насам учените са засекли необичайно явление. Земята се върти около оста си по-бързо от обикновено. Това е довело до това няколко дни да траят с няколко милисекунди по-малко от стандартните 24 часа. Въпреки че може да изглежда незначително, тези промени са измерими благодарение на атомните часовници и чупят рекорди.
 

Кога ще бъде най-краткият ден в живота ни? 

Астрофизикът Греъм Джоунс е определил три ключови дати, на които бихме могли да преживеем най-краткия документиран някога ден: 9 юли, 22 юли или 5 август 2025 г. Според неговите изчисления, на една от тези дати въртенето на Земята може да достигне рекордна скорост, дори да надмине рекорда, поставен на 5 юли 2024 г., който в момента държи рекорда с продължителност от 24 часа минус 1,66 милисекунди.

Колко по-кратък може да бъде един ден на Земята? 

Средностатистическият слънчев ден трае точно 86 400 секунди или 24 часа. Поради естествените вариации във въртенето на Земята обаче, някои дни са малко по-кратки или по-дълги. Тези разлики, макар и минимални, са значителни за учените.

От 2020 г. насам всяка година дните са по-къси:
 

• 2021: 24 ч - 1,47 мс 
• 2022: 24 ч - 1,59 мс 
• 2023: 24 ч - 1,31 мс 
• 2024: 24 ч - 1,66 мс (текущ рекорд) 

Влиянието на Луната 

Датите юли и август 2025 г. съвпадат с най-отдалечената точка на лунната орбита от екватора на Земята. Положението на Луната леко влияе върху скоростта на въртене на планетата, но не е основната причина за това ускорение. Всъщност, в продължение на милиарди години, гравитацията на Луната прогресивно забавя въртенето на Земята поради приливния ефект. Това триене е удължило дните от няколко часа преди 4,5 милиарда години, до сегашните 24 часа. 

Неразгадана мистерия в ядрото на Земята

 Най-обезпокоителното е, че това ускорение противоречи на историческата тенденция. Учените обмислят хипотези, които сочат към ядрото на Земята, където може да протичат слабо разбрани динамични процеси, причиняващи промени във вътрешния двигател на планетата.

Нито океанските течения, нито атмосферното движение обясняват напълно това явление, което го прави една от най-интригуващите геофизични загадки през последните години. 

Какво ще се случи в бъдеще?

 Ако тенденцията на естествено забавяне продължи с пълна сила, след около 50 милиарда години Земята ще влезе в приливно заключена позиция с Луната, винаги показвайки една и съща страна към спътника. Това обаче е много дългосрочна прогноза, Слънцето ще се превърне в бяло джудже много по-рано, а Земята вече няма да е обитаема след около 10 милиарда години.


Източник: La Razón