Противоречивите пингвини

Противоречивите пингвини

Пингвините са едни от най-забавните животни, както и коренните жители на Антарктида. Макар по-голямата част от мистерията около съществуването им да е отдавна разкрита, до днес пингвините ни удивляват с невероятните си приспособления за живот в екстремен студ, с поведението и с чара си.

Еволюция

Трудно е да повярваме, че пингвините са наследници на динозаврите, но разбира се това е валидно за всички познати птици. Най-старите фосилни останки на пингвин са открити в Нова Зеландия и са от преди около 62 милиона години, краят на ерата на динозаврите. Счита се, че тогавашните пингвини все пак са можели да летят, тъй като е известно, че нелетящи птици трудно оцеляват в условията на историческите масови измирания на видове в следващите милиони години. След като преживели измиранията, пингвините загубили способността си да летят, но придобили много нови умения.

Хабитати

Пингвините обитават най-южните територии на Южна Америка, Австралия, Нова Зеландия и прилежащите им острови, както и разбира се ледения континент Антарктида. Там те живеят на големи колонии, необезпокоявани от почти нищо. Когато първите изследователи се сблъскали с тях, те им заприличали на една нелетяща птица от рода на кайрите, която се срещала из северните части на Атлантика и ги нарекли с латинското ѝ име – пингвин. По-късно разбрали, че новите птици нямат общо с нея, но името останало. Познати са ни между 17 и 20 вида пингвини, като само един вид достига на север от екватора.

Приспособления

Пингвините са изключително добре приспособени към суровите условията на средата, която обитават. Техните криле са трансформирани в плавници, с които развиват впечатляващи подводни скорости – до 30 км. в час. Могат да се гмуркат до дълбочина 200 метра, а императорските пингвини, най-големият вид, дори до 500. По-малките видове обичайно търсят храна на по-плитко. Цветовата гама на пингвините изглежда твърде формална – всички са с бели кореми и черни гърбове. За това има причина – гледани от долу във водата, техните хищници лесно могат да ги вземат за отражение на светлината, а гледани отгоре, едва се забелязват в тъмната вода. Осигурени по този начин, пингвините са изкусни ловци. Хранят се с различни видове риба и ракообразни. Имат няколко слоя пера, които ги предпазват от студа и спокойно пият солена вода, тъй като имат специална жлеза, която я „обезсолява“ и изхвърля излишните соли през носа им.

Поведение

Пингвините са известни с необичайното си поведение относно отглеждането на малките. Най-често женските снасят по едно яйце и  двамата родители се редуват да мътят, за да могат да се хранят. При императорските пингвини това прави само мъжкият. Пингвините почти не се страхуват от хората, защото нямат хищници на сушата и не са свикнали да бягат. Единствено кучетата са преследвали пингвини в миналото, но те вече са забранени на Антарктида, така че ако се намирате близо до техните хабитати, вероятно ще можете да се приближите до пингвините, без да избягат.

Повечето видове пингвини са с намаляващи популации, макар не всички да са застрашени от изчезване. Причините са загубата на хабитати, конкуренцията за храна и замърсяването, но е много вероятно тези уникални нелетящи птици да продължат да бъдат част от пейзажа на южните земи.