Пощенските гълъби

Пощенските гълъби

Комуникацията, особено на големи разстояния е ключов елемент за прогреса на вида ни, а в миналото – и за оцеляването. По време на военни кампании, бедствия, спасителни операции, пренасянето на новините достатъчно бързо от една точка до друга е важно за адекватната реакция на събитията. Днес имаме телефони, преди това телеграфът е революционизирал комуникациите, а има един начин на пращане на съобщения, който често забравяме, но той е изиграл съществена роля в историята. Това са пощенските гълъби. Те могат да прелетят стотици километри, скоростта им достига понякога до 100 км в час и рядко се влияят от метеорологичните условия. И те са истински герои, за които си заслужава да разкажем.

„Интернет“ в древните общества

Гълъбите са на пръв поглед невзрачни птици, но те имат една особеност, която ги прави специални: използват вградения си „компас“, за да откриват пътя към къщи. Независимо къде се намират и как са стигнали до там, те безпогрешно се ориентират до вкъщи. Това им качество е разпознато още в древен Египет, 3000 години пр.н.е Още тогава се съобщава за „станции“ – места, където се държат гълъби, готови да пренесат съобщение до дома си. По-късно, такива гълъби са използвани за обявяване на победителя в Олимпийските игри, за пренасяне на съобщения от римските легиони до командването и т.н.

Средновековен „телеграф“

Сведения за използването на пощенски гълъби има от близкия изток, където също имало „станции“, а практиката е разпространена и в Европа, за предаване на правителствени или военни съобщения. През 19 век, създателят на Ройтерс, Пол Ройтер, имал 45 гълъба, които използвал, за да получава новини за стоковата борса и други важни теми. До създаването и въвеждането на телеграфа, това бил основният начин на репортерите да научават новини за далечни райони бързо.

Герои от войната

През двете световни войни, пощенските гълъби са били транспортирани заедно с военните части, разполагани по фронтовата линия през определено разстояние и са използвани за да носят информация на командването. През Втората Световна война, кафези с гълъби са пускани в окупираните територии, разчитайки, че ще бъдат открити от приятели и пратени обратно с новини. Над 15 хиляди птици са имали тази „чест“, като едва около 2000 се завърнали вкъщи. Разбра се, пощенските гълъби се използвани и от двете страни във войната, така че имало и специално обучени стрелци, които да свалят птиците. Въпреки това, те допринесли за спасяването на живота на хиляди хора като носели критични важни съобщения достатъчно бързо – нещо, непосилно за другите видове комуникации от този период. В Америка, Австралия и Нова Зеландия тази услуга също била популярна и в продължение на много десетилетия там, както и в Европа и Азия имало „станции“, където се отглеждали гълъби, които се пращали на други места и после долитали със съобщения.

Последната служба за пощенски гълъби затваря врати през 2006 г., след над 80 години работа. Пощенските гълъби са носители на много награди, заради ролята им в спасяването на хора по време на войни и бедствия. Днес пощенски гълъби се отглеждат от огромен брой любители, а уникалната им способност да намират дома си се тренира и използва за атрактивни състезания между птиците.