Тяхното проучване е особено важно за мисията Europa Clipper, която ще пристигне в системата на Юпитер през 2030 г., за да проучи възможността за обитаемост в района.
На ледената повърхност на Европа, един от най-интригуващите спътници на Юпитер, има модел, който озадачава учените от близо три десетилетия. От първите изображения, заснети от космическия кораб „Галилео“ на НАСА през 1998 г., учените са наблюдавали паякоподобна структура с разклонени рамена, простиращи се от централна точка, без убедително обяснение. Този дизайн, заснет в кратера Мананън, наподобявал белег, издълбан в леда. Невъзможна рисунка, която е предизвиквала мистерия и дори спекулации за изключителни процеси в ледените светове на Слънчевата система. Тази фигура е наречена Damhán Alla (ирландски термин, означаващ „паяк“).
Според проучване, публикувано в The Planetary Science Journal, този „паяк“ е естествен резултат от геоложки и хидрологични процеси, дълбоко свързани с взаимодействието между леда и водата във вътрешността на Европа. Ключът към разбирането на тази структура се крие в едно явление, което има аналогии на Земята. В замръзналите езера в студени региони, когато снегът покрива ледената повърхност и теглото му причинява образуването на дупки, течната вода се издига през тези пукнатини и топи околния сняг, създавайки радиални шарки, подобни на малки звезди. Авторите на изследването, ръководени от Лорън Е. МакКеоун от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, възпроизведоха този тип формация в лабораторията (адаптирайки условията към тези, които биха съществували на повърхността и замръзналата подземна повърхност на Европа) и откриха, че подобен механизъм би могъл да е изваял юпитерианския паяк. След удар на астероид, който е разкъсал дебелия слой лед, солена вода от подземен слой се е появила и, преди да замръзне отново, е изваяла радиални канали, които са били запазени.
Най-вълнуващият аспект на това откритие е, че моделът ни показва какво може да се случва под кората на Европа. Ако тези структури са се образували поради просмукването на солена вода от недрата, това показва, че тази ледена луна има по-сложна течна динамика под повърхността си, отколкото се смяташе досега, с възможни басейни или дори езера със солена вода, свързани чрез пукнатини в леда. Това е особено важно в контекста на бъдещи космически мисии като Europa Clipper на НАСА, която ще пристигне в системата на Юпитер през 2030 г., за да проучи точно тези процеси и възможността за обитаемост на океански светове.
На Марс така наречените „паяци“ са свързани с активността на CO₂. В Европа изглежда, че издигането на солена вода под налягане, веднага след като пукнатина позволява нейното излизане и бързо замръзване. Моделът Damhán Alla, който в продължение на десетилетия беше визуална загадка, сега се интерпретира като улика за вътрешните процеси на ледена луна с подземен океан. Тези „паяци“ са като замръзнали прозорци, които ни показват признаци на течна активност, ключов фактор при оценката на условията, които биха могли да благоприятстват наличието на живот в екстремни среди извън Земята.
Коментари
:брой коментар