menu
Връзката между детството и дисциплината
Връзката между детството и дисциплината
Имате усещането, че ви липсва дисциплина, но не знаете защо?

Връзката между детството и дисциплината

Ако не се справяте с това, което вие самите сте си поставили като цел, ако често започвате в последната възможна минута, или отлагате важни неща, като преглед при лекар, защото точно сега не ви се занимава, може би причината не е изцяло във вас. Отношението на родителите към създаването на поведение у децата, както и начинът, по които децата преживяват емоциите си, свързани с това, играят важна роля за поведението ни като възрастни.

Възпитани с ограничения

Децата не умеят на разпознават в кои ситуации не трябва да се поддават на желанията си, а ролята на родителя е да дава насоки и да поставя ограничения, за да осигури максимално здравословна среда. Децата, които растат с ясни правила и научават за последствията от нарушаването им, се превръщат във възрастни, които могат да се справят с емоциите си и знаят как да се мотивират да вършат това, което не желаят, ако то им носи полза. Ако като деца са ни карали да помагаме в домакинската работа, да си ядем лука и да се прибираме в точен час, това вероятно ни е било неприятно и не сме искали да го вършим. Имено преживяването на тези емоции ни помага да изградим самодисциплина – характеристика, която е от значение за целия ни живот. Поведението, което родителите създават у децата си, остава у възрастния.

Възпитани без ограничения

На другия полюс са децата, които са оставяни до голям степен сами да си взимат решенията. Много родители правят това за да избегнат конфликт или защото считат, че така детето им ще бъде по-щастливо, но този тип възпитание изгражда модел на поведение на крайности, а емоциите, които детето изпитва често са пренебрегвани. Когато не се задават граници, детето израства без ясна представа кое поведение е полезно и кое не, защото няма база за сравнение.

Емоционалната компонента

Задаването на ограничения и правила означава, че родителят е по-дълбоко въвлечен във възпитанието на детето си. Децата не могат да разпознават емоциите си, нито знаят как да се справят с тях. Спазването на правилата, когато не го желаят, ще предизвиква разнообразие от емоции и „работата“ на родителя е да помогне за справянето с тях. Това ще изгради „карта“ у детето, която после ще помогне на възрастния да навигира живота си. Оставянето на децата „сами да си решават“ е свързано с липсата на емоционална подкрепа, в повечето случаи несъзнателна. Ако не се научим да се справяме с тези усещания като деца, по-късно, когато вече наистина ни се налага да вземаме самостоятелни решения, ще избягваме тези, които водят до негативни емоции и ще се затрудняваме да вършим неща, които не искаме, както и да се спираме от неща, които искаме, но знаем, че ще ни навредят – точно като „разглезено“ дете.

Ако имате затруднения със самодисциплината си, опитайте да разгледате детството си през призмата на родителския контрол върху действията ви. Моделите на възпитание често се пресичат, а умения за справяне с негативните емоции и самодисциплина могат да се изграждат успешно през целия живот, стига да осъзнаваме къде започва коренът на проблема.

ВАШАТА РЕАКЦИЯ?

Коментари

https://aha.bg/assets/images/user-avatar-s.jpg

:брой коментар

Напишете първия коментар за това!