Образованието и цивилизацията

Образованието и цивилизацията

Образованието е ценност, а училищата и университетите са институции, където получаваме подходящи познания, съобразени с реалността и потребностите ни. Това е така през цялата човешката история, като се изменя само съдържанието на понятието „образование“, но самото то неизменно присъства в ежедневието, културата и цялата писана история на човечеството.

Преди цивилизацията

В древните общества, образованието е било по-скоро начин да се предаде опитът и познанията за света на следващото поколение. Още от пещерните рисунки, хората са се опитвали да систематизират това, което знаят за света, да го запазят и използват за подобряване на битието си. Образованието тогава е било предаване на култура, традиции и обичаи, както и умения, които днес бихме нарекли „умения за оцеляване“, но тогава, преди повече от 5 хиляди години, вероятно са били просто житейски умения.

Древните цивилизации

Откриваме формално образование във всички цивилизации, за които имаме информация. От Европа през Китай, Индия и Близкия изток, до маите, ацтеките и инките в Америка, предаването на опита на следващото поколение се осъществява в специални училища, а предметите обичайно се свеждат до философия, религия и малко приложни науки, необходими за живота. Разбира се писането и четенето са основни умения, които се изучават педантично. Пренасянето на познанието, до откриването на печатарската преса, се извършва чрез времеемко преписване на текстове, а самото познание е запазено само за малък елит.

Древна Гърция и Рим

Образованието през този период преживява разцвет. Още от древна Гърция то заема централно място не само сред елита, но и сред по-заможните слоеве на обществото. Съществуват училища, където децата се учат на граматика, писане, реторика, теология. Не се пропускат и физическите умения, важни в периода, когато войните са били нормално ежедневие. На образованието се гледа като на причина за съществуването на цивилизацията; то е нещо ценно и търсено. Подобно е положението в Китай.

Християните

В края на Римската империя, ранните християни възприемат модела на „класическото“ образование, като включват и техните религиозни схващания. С разпада на Римската империя и нахлуването на „варварски“ племена в региона, започва и упадък на образованието. Християните постепенно ограничават понятието до изучаване на библията, четене и писане, а философията, реториката и останалите ценени науки остават в историята.

Познанието се съхранява в манастирите, а до него, отново, може да достигне само малък елит.

Ренесанс

Това приключва с Ренесанса и Просвещението, епохите които изместват тъмните векове. Образованието се отдалечава от ограниченията на религията, възприема се научният метод за проучване на реалността, а с откриването на Новия свят се налага и да се реформира религията. Образованието постепенно се превръща в начин на човека да се издигне, училищата стават достъпни за по-бедните и човечеството поема по пътя на научната революция и техническия прогрес.

Това изменя и образованието, което не само става достъпно за всички, а и е необходимост, без която не можем да сме част от цивилизацията.

Днес образованието е не само начин да помним миналото, да можем да четем и пишем, а и ни помага да движим света напред и в бъдеще ще продължава да се променя, заедно с обществото.