Експерти са идентифицирали обширна мрежа от древни речни канали на повърхността на Марс. Изследването се фокусира върху региона Ноахис Тера, разположен в южните планини на Червената планета. Тези геоложки структури, известни като криволичещи речни канали, са резултат от седименти, отложени от реки, които са се втвърдили. С течение на времето околният ландшафт ерозира, оставяйки тези издигнати образувания на земята.
Широко разпространеното присъствие на тези образувания предполага значителна водна активност в миналото на Марс. Констатациите показват, че валежите под формата на дъжд са играли важна роля във формирането на планетата.
Хиляди километри фосилни реки, открити на Марс
Scitechdaily съобщава, че повече от 15 000 километра от тези речни корита са картографирани на Ноахис Тера. Тези данни предлагат значителни доказателства, че на Марс някога е имало много повече вода, отколкото се е смятало досега.
Тази област, Ноахис Тера, не е проучена толкова обстойно, колкото други марсиански региони. Това се дължи отчасти на факта, че има малко долинни мрежи, структури, традиционно използвани за определяне на валежната активност и водния поток. Изследването е ръководено от Адам Лосекут, докторант в Отворения университет, и е финансирано от Британската космическа агенция. Резултатите са представени на срещата на Кралското астрономическо дружество през 2025 г. в Дърам, Великобритания, което подчертава международното значение на изследването. Констатациите показват, че повърхностните води може да са били стабилни на Ноахис Тера по време на прехода Ноахис-Хеспериан, период на геоложки и климатични промени, настъпили преди около 3,7 милиарда години.
Това откритие оспорва предишни теории, които описваха Марс като студена и суха планета. Вместо това, то предполага, че може да е имало продължителни периоди на по-топли и по-влажни условия, далеч от долини, образувани само от спорадично топене. За да картографират каналите, екипът е използвал данни от три орбитални инструмента: Context Camera (CTX), Mars Orbiter Laser Altimeter (MOLA) и High Resolution Imaging Science Experiment (HiRISE). Последният позволява на обекти с размер до един метър да бъдат разграничени на повърхността на Марс. Някои от тези характеристики се появяват като изолирани сегменти, докато други образуват системи, които се простират на стотици километри. Тези хребети могат да се издигат на десетки метри над околния терен, което показва, че са се образували по време на период на значителна геоложка стабилност. Лосекут отбеляза, че изучаването на неизследван регион като Ноахис Тера е вълнуващо. Районът е капсула на времето, която записва фундаментални геоложки процеси, които не са се запазили на Земята.
Източник: La Razón
Коментари
:брой коментар