Законите на природата са фундаментални принципи, които управляват поведението на Вселената във всички нейни аспекти. Тези закони осигуряват рамка, която обяснява как силите в нашата среда си взаимодействат, като обхващат дисциплини като физика, биология, химия, астрономия и психология.
Въпреки, че някои от тези закони са широко известни, като закона за гравитацията или закона на Парето, много други са по-малко очевидни. Едно нещо е ясно, любопитството да се открият и разберат тези закони е движело научния и социалния прогрес през цялата история. От движенията на планетите до поведението на живите същества, всяко явление, което наблюдаваме, е подчинено на тези неизменни правила, които ни помагат да предвидим и обясним определени събития.
Въпреки това, някои от тези закони се противопоставят на нашата интуиция или представят явления толкова изненадващи, че въпреки важността си остават сравнително неизвестни за широката публика.
Природните закони, за които не знаем, но са любопитни
Като начало имаме ефекта на Пигмалион, психологически феномен, който описва как очакванията на дадено лице могат пряко да повлияят на представянето или поведението на друго лице. Известно още като „само изпълняващо се пророчество“, то се основава на идеята, че когато някой има положителни или отрицателни очаквания за даден човек, това може да повлияе на поведението му по такъв начин, че тези очаквания в крайна сметка да бъдат изпълнени.
Друг пример е Комплексът Мадона, който е психологическа концепция, въведена от Зигмунд Фройд. Тя описва разделение, което някои мъже правят, когато възприемат жените в две противоположни категории. Мадоната, разглеждана като чиста, добродетелна и достойна за уважение и проститутката, възприемана като обект на сексуално желание, но морално презирана.
Това явление кара определени мъже да не могат да съчетаят любовта и сексуалното желание в една и съща връзка, което може да повлияе на техните емоционални и сексуални отношения. На практика мъжете с този комплекс са склонни да идеализират жените, които уважават и обичат. Виждат ги като недосегаеми и чисти фигури, което затруднява сексуалното влечение към тях.
Вместо това сексуалните му желания се проектират върху жени, които смятат за по-малко „ценни“ или морално по-низши, създавайки психологическо разделение между любовта и секса.
Законът на Паркинсон, формулиран от британския историк Сирил Норткот, през 1955 г., гласи, че „работата се разширява, за да запълни наличното време за нейното завършване“. Това означава, че колкото повече време имаме за изпълнение на дадена задача, толкова повече време отделяме за нея, дори и да не е необходимо. Първоначално законът беше сатирично наблюдение върху неефективността на бюрокрацията, но оттогава се прилага в различни области на производителността и управлението на времето.
Този закон също е ключов принцип в техниките за продуктивност, като техниката Pomodoro, която предлага работа на кратки интервали, за да се избегне разширяване на работата отвъд необходимото.
Котката на Шрьодингер е известен мисловен експеримент, предложен през 1935 г. от австрийския физик Ервин Шрьодингер, за да илюстрира ключов проблем в квантовата механика. А именно състоянието и ролята на наблюдателя при определянето на реалността. Експериментът е предназначен да критикува копенхагенската интерпретация на квантовата физика, която твърди, че субатомните частици могат да съществуват в множество състояния едновременно, докато не бъдат наблюдавани. Според законите на квантовата механика, докато не отворим кутията, за да наблюдаваме какво се случва, котката ще бъде едновременно жива и мъртва, тъй като системата е в суперпозиция. Само когато отворим кутията и наблюдаваме, системата се "срива" до определено състояние, котката ще бъде или жива, или мъртва, но не и двете.
Източник :La Razon
Коментари
:брой коментар