Какво разказват вечните ледове

Какво разказват вечните ледове

Северният и южният полюс съдържат 90 процента oт сладката вода на планетата. Но това далеч не е всичко, което ги прави интересни.

Благодарение на съвременните изследвания, ледените шапки в двата „края“ на света разкриват тайни за миналото, които досега са били недостъпни за човечеството, а съществуването им предопределя бъдещето на Земята.

По-стари от човешката цивилизация

Ледовете в Гренландия и Антарктика са най-старите на планетата. Започват да се образуват преди 35 милиона години от наслагване и уплътняване на безброй слоеве сняг. С всяка снежна буря, още и още вода, изпарена от океана, се съхранява в ледените шапки.

Същевременно, по дългия път на замръзването си, ледовете запазват моментна „снимка“ на състава на атмосферата и така можем да разберем подробности за планетата ни в зората на човечеството и дори преди това.

Най-студеното място на Земята

Антарктика е посетена за първи път през 1820 г. и вече 200 годни е обект на нестихващ изследователски интерес.

Температурата там достига до минус 80 градуса, а през дългата 6 месеца нощ, ветровете духат с впечатляващите до 300 километра в час.

В Гренландия е малко „по-топло“ – до минус 60.

И на двете места са построени множество изследователски станции, където се правят проучвания, касаещи биоразнообразието и климата.

Защо са важни ледовете

Двете полярни шапки са огромен резервоар за сладка вода. Ако се  стопят, морското ниво в света ще се повиши със 70 метра. Същевременно, замръзвайки, морската вода изхвърля солите и така морският лед регулира солеността на световния океан.

Ледовете отразяват слънчевата светлина и не допускат планетата да се затопли прекалено много – полюсите играят ролята на термостат за Земята.

Ледовете запазват топлината във водата под себе си и така поддържат живота на крехките екосистеми от планктон и крил – основната храна на неизброимо количество морски риби и животни, без която те няма да оцелеят.

Ледовете с дебелина километри пазят информация за миналото на планетата  – по състава на атмосферата, запазена в леда, можем да съдим какъв е бил климатът и каква е била температурата на повърхността и океана. По откритите микроорганизми в замръзналите почви на Гренландия и Азия, научаваме много за биоразнообразието в минали геологични епохи, както и за това как се е формирала Земята и за движението на континентите.

Заплахата

С климатичните изменения, ледовете на полюсите започват да се топят по-бързо, отколкото могат да се възстановят. Така ще отразяват все по-малко светлина, което ще затопля планетата по-бързо. Водата от топенето повишава морското ниво, а самият океан става по-малко солен, което неминуемо ще увреди организмите, свикнали с определени условия.

Липсата на лед ще навреди и на животните, които се приютяват под него, а с разтопяване на по-старите слоеве, никой не може да предположи какви древни заплахи ще се разкрият.

Добрите новини са, че с напредване на технологията, научаваме все повече за важността на вечните ледове и знаем, че времето, необходимо, за да се осъществят най-драматичните сценарии е стотици години. Спокойно можем да продължим да изучаваме ледовете и да разкриваме тайните им.