Как така трима родители

Как така трима родители

Не, не става дума за футуристично свръхлиберално общество от филм. Това се случва във Великобритания, а процедурата е одобрена още през 2016 г. Досега опитите са твърде ограничени, не само по етични причини и разбира се, „трима родители“ е леко преувеличение. Третият „родител“ е всъщност донор на митохондриална ДНК, която представлява едва 0.1 процента от общата ДНК в човека, а причините за тази процедура са много прости: за да може да живее детето.

Митохондриална ДНК

ДНК е молекулата, съдържаща „програмата“, по която се развива един организъм. Тя се намира в ядрото на клетката, „опакована “е  плътно с протеини, така че трудно се манипулира, а ядрото е отделено с мембрани. Митохондриите са структури в клетката, в които се синтезира енергията. Счита се, че в зората на еволюцията, преди няколко милиарда години, митохондриите са били автономни клетки, които са се слели с други такива и се е получила клетката, която може да синтезира енергия сама, и която ни е позната от часовете по биология. Днес се знае, че митохондриите съдържат собствена ДНК, а самите те, заедно с ДНК-то си се наследяват само от майката. Така описани, те имат съществена роля за живота ни, като евентуални мутации в тях могат да са фатални за новороденото.

Донори на митохондриална ДНК

При наличие на мутации над определено количество в митохондриалната ДНК на майката, дори ако тя е здрава, бебето ѝ може да не оцелее. Именно това се случва с първите две деца на двойка мюсюлмани в САЩ. През 2016 г., след установяване на причината, те избират да вземат митохондриална ДНК от здрав донор, за да имат шанс за свое дете. Днес има родени 5 такива деца, но подробностите за тях не стават достояние на обществото.

А как го „слагат“ в клетките

Процесът на изкуствено оплождане на яйцеклетки е добре разработен и се прилага успешно по цял свят. Първите опити с донорска митохондриална ДНК са още през 90-те, но не са особено успешни. Днес има два утвърдени метода. При първия се оплождат яйцеклетката на майката и донора, след което се заменя ядрото на донорския ембрион с това на майчиния. Така бебето ще има ДНК от двамата си родители, а само митохондриите му ще са от донора. При вторият метод, в неоплодената яйцеклетката на донора се имплантира ядрото, съдържащо ДНК на истинската майка, след което яйцеклетката се опложда.

Етични притеснения

Етиката винаги ще бъде сред водещите теми, когато се касае за човешки ембриони. В случая, целта е да се избегнат нелечими заболявания, които не просто ще доведат до преждевременна смърт на бебето, а и ще предизвикат страданието на родителите. С помощта на медицината този проблем вече може да бъде решен, а законодателството на Великобритания е първото в света, регламентиращо процедурата.

Хората сме изучили с подробности процесите, чрез които ДНК се предава на следващото поколение, идентифицирали сме ролята на голяма част от гените и сме постигнали огромен напредък в областта на медицината, свързана с генетичните състояния. Следващата логична стъпка е да подобрим и лекуваме тези състояния, а внимателният подход и законодателната инициатива са гаранция, че ще успеем да контролираме съпътстващите рискове.