Галилей и как Земята спря да бъде център на Вселената.

Галилей и как Земята спря да бъде център на Вселената.

Идеята църквата или някоя друга институция да забранява на изследователите да публикуват откритията си изглежда дистопична, но през 16 век порядките са били други. Именно тогава е живял и работил Галилей и неговите изследвания, освен фундамент в науката на човечеството, са и доказателството, че никоя институция не може да промени фактите от реалността.

Наука за движението

Галилей е математик и философ, роден в средата на 16 век. Той е един от многото изследователи, поставили основите на съвременната експериментална наука. Галилей вярвал, че езикът на Вселената е математиката и умело я използвал, за да развие теорията за движението, която днес се изучава в училище. Той налага експеримента като основен научен метод и прекарва живота си като професор по математика и изследовател.

Телескопи

Като един от водещите учени за времето си, Галилей научава за любопитното устройство, което приближава далечини предмети и бързо се заема да полира лещи, след което построява и усъвършенства телескоп. С увеличение от 20 пъти, това бил изключителен уред за 16 век. С негова помощ Галилей започва да изследва небесните тела. Установява, че Венера има фази, както Луната, открива спътниците на Юпитер и изследва слънчевите петна. Пренасяйки теорията за движението върху небесните тела, започва да предполага, че Земята не е центъра на вселената, както тогава било широко разпространено, и че небесните тела се подчиняват в движението си на точно определени закони, които могат да се установят математически.

Моделът на Коперник

По това време работи и един друг изследовател, авторът на първия хелиоцентричен модел, предполагащ, че Земята, както и останалите планети, се движат по стабилни орбити около Слънцето. Инквизицията, която се занимавала с цензура на различни публични трудове, за да не навредят на църковните догми, забранила разпространението на този модел.

С напредване на изследванията си обаче, Галилей започнал да го приема. Това се смята за началото на научната революция – когато реалността започнала да се измерва и доказва, а не просто да се приема на доверие това, което пише в Библията.

Процесът срещу професора

Галилео написал и издал няколко книги, които трябвало да минат проверка от Църквата. Когато споделил вижданията си за движението на Земята и Слънцето като център на системата, му било забранено да защитава тази теза. По същество това бил вече забраненият модел на Коперник. Галилей не спазил забраната и инквизицията започнала процес срещу него.

Поради високото му положение, а и желанието му едновременно да угоди на църквата, но и да не изневери на научната истина, Галилей не бил арестуван, измъчван или хвърлен в затвора. С помощта на приятели, той бил осъден да доживотен домашен арест, а книгата му била забранена за издаване.

Галилей доживял до 77 годни и завършил живота си в удобния си дом във Флоренция, почти напълно сляп, но занимавайки се с научните си изследвания. Личността и дейността му завинаги ще останат в пантеона на най-великите умове, издигнали цивилизацията ни до неподозирани успехи.