Психология на очакванията

Психология на очакванията

В популярната култура се срещат две нагласи спрямо очакванията. Според едната, очаквайки нещо да се случи, значи го привличаме. Това е наречено от някои психолози „магически мислене“. Пример са молитвите, които макар да имат полза за емоционалното здраве на някои хора, все пак не са достатъчни, за да сбъднат желанията ни. Според другата нагласа, очакванията ни най-често няма да се оправдаят и да ги имаме, означава сигурно разочарование. Не е изненада, че и в двете нагласи има по малко истина.

Реалистични очаквания

Ако просто очакваме нещо да се случи, то няма да се случи. За децата до около 7-годишна възраст е характерно да смятат, че това, което става главите им, ще се случи и в реалността. Пораствайки, бързо разбираме, че това рядко е така и се научаваме да напасваме очакванията си спрямо реалността. Ако например очаквате от сутрешното кафе да ви стане приятно, защото обикновено така става, е напълно нормално да ви стане приятно. Но никой здравомислещ не очаква, че кафето му само ще се приготви, без да положи усилие. От взаимоотношенията си с хората също можем да очакваме неща, за които имаме добра причина да смятаме, че ще се случат. По-често обаче, се разочароваме и, което е по-лошо, търсим вината у хората, които не са отговорили на очакванията ни.

Въображение и очаквания

Хората сме устроени да изграждаме в съзнанието си малко по-различна представа за реалността от обективната. Причините за това са комплексни, но резултатът е, че колкото и да се опитваме да сме обективни, въображението ни винаги ще ни кара да очакваме от другите неща, които са важни за нас, имат отношение към нашия живот и въобще – съвпадат изцяло с нашата представа за живота. Освен това, повечето от нас свързват щастието и удовлетворението с осъществяването на очакванията ни, а животът не винаги ни дава каквото смятаме, че „трябва“ да ни даде.

За да бъде картината още по-сложна, не само че очакваме от другите да осъществят представата, която ние имаме за тях, но и рядко споделяме тази представа, защото щом за нас е очевидно, би трябвало да бъде и за тях, нали?

Какво очакват другите

Ако погледнем от другата гледна точка, как бихме се почувствали ние, ако някой очаква от нас нещо, което изобщо не съвпада с целите или желанията ни? Сблъсъкът между двете е очевиден в отношенията деца-родители. Родителите разбира се смятат, че децата им са длъжни да отговарят на очакванията им, независимо дали се отнася до ежедневни задачи или житейски цели. Това се подразбира…за всеки, който е забравил, че е бил дете.

Разочарование от неосъществените очаквания има само когато нямаме разумна причина за тези очаквания; когато смятаме, че другите трябва да постъпват по начин, съвпадащ с нашата представа; когато си въобразим, че само очакването нещо да стане е достатъчно и няма нужда да действаме, нито да споделим какво очакваме.

Комуникацията с останалите, а и със себе си, ще помогне да не се разочароваме твърде често, а емпатията ще допринесе да видим и гледните точки на другите относно техните очаквания и да придобием по-добра представа за реалността.