Фламингите са странни птици

Фламингите са странни птици

Фламингото е една от най-популярните птици на света. Със своите розови пера, специфичен извит клюн и дълги крака, те привличат вниманието на любители и изследователи и са едни от най-симпатичните животни на света. Техният живот е интересен и разбира се – опазването им за следващите поколения до голяма степен зависи от нас.

Хабитати

Познаваме 6 вида фламинго, като само един е застрашен от изчезване. Те са разпространени в по-топлите райони на Европа, в Африка, Азия и Южна Америка. Не се срещат в северна Америка, но местните имат голяма стабилна популация от пластмасови фигурки на фламинги, което е повод за шеги сред орнитолозите.

Фламингите обитават влажни зони, обичайно крайбрежия и солени лагуни, но понякога може да търсят храна и във вътрешни водоеми. Хранят се със скариди, семена, водорасли, риба.

Фламингите не са мигриращи птици в обичайния смисъл, но при липса на храна отиват да търсят на други места, така че със смяната на сезона могат да се преместят в друг водоем.

Живот в розово

Фламингите се раждат сиво-бели, а клюновете им са прави. Специфичният им розов, червен или оранжев цвят се дължи на пигмента каротен, който те набавят с храната си. Това е същият пигмент, който прави морковите оранжеви. Когато малките пиленца започнат да се хранят самостоятелно, перата им постепенно порозовяват. Колкото повече каротен има в храната им, толкова по-розови стават. Фламингите се хранят като обръщат главата си и потапят клюна си във водата, после използват езика си да загребват вода. Родителите хранят малките като повръщат част от храната си, а когато пиленцата станат самостоятелни, клюновете им се извиват.

Фламингите са социални птици, живеят на големи колонии, които понякога наброяват хиляди птици. Те създават многогодишни  моногамни партньорства и си комуникират с останалите чрез звуци, поза и движения.

Особености

Фламингите прекарват много време във водата на един крак, без да загубят от телесната си топлина. Счита се, че това е възможно поради особености на кръвоснабдяването в краката им. Обикновено държат другия крак свит под перата на топло, а след известно време ги разменят. Те гнездят на земята, като изграждат гнездо от кал и камъни, снасят по едно яйце, обикновено в дъждовния сезон и двамата родители се редуват да го мътят и да хранят пиленцето.

Фламингите летят добре, макар да изглеждат смешни с дългите си вратове.

Заплахи

В дивата природа фламингите живеят по 20-30 години, а в плен и ако имат постоянен достъп до храна, достигат и до 50. Те са обект на бракониерски лов, а яйцата и езиците им се считат за деликатес в някои части на света. Но истинската заплаха за оцеляването им е загубата на хабитати и човешката дейност в районите, където те гнездят, защото ако не успеят да снесат яйце или нещо се случи с него, опитват отново чак следващата година.

В България засега не се срещат гнездящи фламинги, но може да се видят преминаващи или временно „отседнали“ – най-често в Поморийското езеро, а понякога и в някои вътрешни водоеми, където търсят храна. С климатичните изменения обаче, не е изключено някои фламинги, които са по-разпространение в северните части на ареала, да започнат да гнездят и тук.