Дълбините на океана

Дълбините на океана

Отдавна е отминало времето на големите географски открития, човечеството познава добре по-голямата част от сушата, а вече гледаме и към най-далечните кътчета на космоса. Но има едно място на планетата, за което знаем твърде малко. Океанът е обект на интензивни изследвания и макар да сме научили много неща, все още не сме опознали напълно това, което се случва в дълбоките слоеве. По-голямата част от пространството на Земята всъщност се намира в океана и то е изпълнено с живот, а борбата за оцеляване там е ожесточена.

Слоеве

Изследователите делят океана по много начини – някои са свързани с наличието на светлина, други с температурата, трети с близостта до брега. Най-общо, различаваме повърхностен, среден и дълбочинен слой. След повърхностните 200-300 метра, светлината започва да отстъпва пред вечния мрак, налягането придобива застрашителни измерения, температурата пада и животът се променя.

Средната дълбочина на океана е около 4000 метра, а най-голямата – повече от 10 хиляди. Налягането там е около 1000 пъти по-високо от това на повърхността и е невъзможно човек да издържи без специален апарат.

Циркулация

Течения съществуват дори и в най-дълбоките слоеве. По дъното има високи планини и каньони, а и тектонските плочи се срещат там, така че дълбините са в постоянно движение. Това играе роля както за климата, така и за влиянието на замърсителите върху планетата. Океанът поема въглеродният диоксид от атмосферата, включително и голяма част от допълнително такъв, отделян от човешката дейност, а пластмасови отпадъци са открити и в най-дълбоките слоеве, което показва връзката им с повърхността.

Живот

Животът съществува в абсолютно всички кътчета на океана, като в най-дълбоките му части има предимно бактерии и дребни организми. По-голяма част от рибата се намира в средния слой, а много животни извършват ежедневни вертикални миграции на хиляди метри в търсене на храна. Някои китове могат да се гмуркат до 2000 метра дълбочина, а други организми стигат до повърхността само нощем, за да избегнат хищници. Тъй като в океана е тъмно, много животни използват биолуминесценция, за да привличат плячка; някои имат огромни чувствителни очи, а други пък нямат никакви.

Дълбините на океана са бедни на хранителни вещества и по-голямата част от организмите се хранят с т.нар морски сняг – това са органични останки, които падат от горните слоеве към дъното и по пътя си изхранват цели популации на различни видове. Когато големи мъртви животни достигнат дъното, там се формира екосистема от придънни организми, които ще усвоят всяка частица от животното. Установени са десетки видове само върху един труп от кит. Интересна особеност на океанското дъно са хидротермалните извори. Това са отвори, през които излизат различни газове и поради по-високата температура и специфичен състав, те са дом на много бактерии, които се срещат единствено там и са се запазили такива в продължение на милиони години.

Изследваме океана чрез дълбочинни съдове, които могат да се управляват от разстояние или да са автономни, а с напредъка на технологията все повече хора ще могат да видят на живо най-неотстъпните кътчета на планетата и ще научим още много неща за това толкова близко, но и толкова далечно място.