Шест съвета за подобряване на психологическата устойчивост

Шест съвета за подобряване на психологическата устойчивост

Може би смятате, че психологическата устойчивост е нещо като вродено качество. Едни от нас просто по-лесно се справят с предизвикателствата, а други не успяват. Макар да има известна генетична компонента, психологическата устойчивост може да бъде култивирана и развивана. Ето шест съвета, които ще ви помогнат да си отгледате това чудесно качество.

1. Не позволявайте дребните неща да ви съсипват деня

Случва се на всички – лош ден, някой ще ни обиди или ще се скараме…и край. „Отписваме“ деня и вече не е възможно да свършим нищо полезно.

Не позволявайте дребни събития, върху които нямате особено влияние да определят живота ви. Фокусирайте се върху положителните неща и приемете, че понякога ще има и „такива“ дни.

2. Не се изолирайте от другите

Когато ни се случи нещо лошо, може да изпитаме желание да сме сами, да не се виждаме с приятелите си и дори да се затворим вкъщи за дни.

Според проучвания, социалната изолация е предпоставка за развитие на депресия и тревожност. Разкажете на приятелите си какъв е проблемът, спортувайте и не допускайте да оставате прекалено дълго насаме с мислите си.

3. Не мрънкайте

Имаме нужда да „си изкараме яда“? Разбира се, всички го правим, но няма причина постоянно да се оплакваме.

Според проучванията, непрекъснатото мрънкане води до физиологични изменения в мозъка и може да повлияе негативно върху способността ви да решавате проблеми и да учите нови неща. Позволете си за малко да помрънкате, а после се фокусирайте върху решенията.

4. Не отдавайте цялото си внимание на проблемите

Не можем да отклоним мислите си от провала или проблема, критикуваме се и непрекъснато разсъждаваме по какъв друг начин сме могли да постъпим.

Нормално е да „разиграете“ случка в главата си няколко пъти, опитвайки се да си изясните по-добре действията си. Ако не можете да избягате от прекаленото обмисляне, позволявайте си да го правите само за определено време. Изживейте събитието за половин час, след което преминете към друга дейност.

5. Не търсете валидация у другите

Разбира се, че искаме другите да одобряват това, което вършим. Мнението на близките е особено важно, а когато те не подкрепят решенията ни, често избираме да отстъпим или ако сме неуверени в себе си – да послушаме „по-знаещия“.

Потискането на собствените чувства и компромиса с желанията ви по-вероятно ще доведат до загуба на мотивация, а може да изпитате и тревожност. Вслушвайте се в мнението на другите, но следвайте себе си и не се колебайте да защитите позицията си.

6. Не се отказвайте

„Това няма да стане.“ си казваме след провала и избираме да се откажем.

Макар в някои случаи отказването да е следствие от промяната в приоритета, по-често то е израз на страховете ни. Ако не опитаме пак, няма да се провалим пак. Можем съвсем искрено да се заблудим и да пропуснем възможност да постигнем целта си. Опитайте пак. И ако трябва пак. Повечето неща в живота са трудни.

Често пренебрегваме психологическата устойчивост, защото ни се струва, че е трудно постижима. Но развиването на това качество ще допринесе съществено да сме по-щастливи и удовлетворени от живота си.