Егото – приятел или враг

Егото – приятел или враг

Повечето хора могат да отворят на въпроса „Какво е его?“ без дори да се замислят. Това е нещото вътре в нас, което ни поставя на определено място в живота, света и обществото и обосновава защо сме това, което сме и защо сме там, където сме. Основната роля на егото е да определя измеренията на „аз“-а. Обаче в много случаи егото може да ни попречи да видим очевидни истини, или да ни накара да предприемем необмислени действия. В стремежа си да ни определи, егото често може да ни обърка. То не е отделна част от нас, но е характеристика на личността, която е от съществено значение за живота ни.

Защо имаме его

Според психолозите, егото възниква като „ментален орган“ рано в еволюцията на вида ни. С развитието на комуникацията между отделните хора и общности, възниква необходимостта някак да оправдаваме действията си пред другите, за да им докажем, че от тях има смисъл и да ги убедим, че именно ние сме правите. Така постепенно се изгражда система в съзнанието ни, която е комплексна, тоест зависи и е във връзка с други системи, но целта ѝ е да обоснове действията ни и да ги представи като смислени. И тук идва уловката. Работа на егото не е да намира истината, а само да намери причина, която да оправдае даденото действие.

Приятел

Егото ще ни помага да се самоопределим, да изясним сами на себе си къде стоим, ще ни мотивира да се развиваме и да растем. Опознавайки себе си и характера си, ще изградим и по-добра представа за себе си и егото ще ни помага да се спарваме с предизвикателствата, защото ще „знае“ по-добре защо действаме по определен начин. Това от своя страна ще помогне тази част от личността ни, която отговоря за самоопределянето, да ни възприема като по-уверени и способни. Повечето хора не „ползваме“ егото си постоянно. То не ни е необходимо докато четем например или вършим обичайните си дейности. Когато ни потрябва обаче, егото е там, за да ни каже кои сме и да се погрижи да получим това, което смятаме, че заслужаваме.

Враг

Когато говорим за „егоцентризъм“ и за „прекалено голямо“ его, имаме предвид представата на някого за самия себе си, която се разминава с обективната действителност или го издига на пиедестал. В такива случай егото може да попречи на ежедневието или дори да отблъсне останалите от такъв човек. Другата крайност, прекалено „слабо“ его, е свързана с ниската самооценка и невъзможност да се обосноват действията и такива хора са по-нерешителни. И в двата случая, човек не се чувства способен да напусне зоната си на комфорт, защото не може да обоснове това действие, а както знаем, личностното и професионално развитие зависят от способността ни да се променяме и да излизаме от зоната си на комфорт.

Егото е абстрактна концепция, която има достатъчно ясни проявления в реалността и е неразделна част от личността. То може да ви помага, да ви пречи или дори да ви досажда понякога. Опознаването на самите себе си е добър начин да поставите егото си под контрол.