Четири начина, по които ни влияят травмите от детството

Четири начина, по които ни влияят травмите от детството

Когато се заговори за детски травми, обикновено си представяме насилие. Безспорно това е едно от най-страшните и трудни за преодоляване неща, а мисълта за насилие над деца предизвиква негодувание у всеки от нас.

Когато сме деца обаче, насилието не е единственото, което може да ни причини рана. Неглижирането от страна на родителя, липсата на внимание, отричането на нашите емоции и незадоволените ни нужди, не просто физически, а и емоционални, често могат да предизвикат травми, с които живеем и като възрастни и които могат да повлияят върху поведението ни.

Погрешна диагноза

Можем да живеем дълги години без да си дадем сметка, че нещо в детството ни влияе върху настоящето. Тревожността и депресията често се коренят именно в детските преживявания. Същото се отнася за трудностите в контрола над емоциите, смяната на настроението, прекомерното притеснение. Разбира се това могат да бъдат симптоми на личностно разстройство, но при погрешна диагноза, причината ще остане скрита дълго време, а медикаментите само ще облекчат симптомите, но няма да решат проблема.

Хронична болка

Жертвите на насилие в детските години са по-предразположени към хронична болка като възрастни. Това е подкрепено от редица изследвания, според които физическото насилие в ранна възраст причинява трайни промени в централната нервна система. Това ни прави по-уязвими към автоимунни заболявания, фибромиалгия или други видове хронична болка.

Поведение на „пристрастен към любовта“

Не става дума само за романтична любов. Когато сме пренебрегвани като деца, емоционалните ни нужди не са посрещнати и родителите не са ни давали достатъчно внимание, или просто са ни игнорирали, като възрастни ще се стремим да получаваме колкото е възможно повече внимание и любов. Можем да си ги осигурим с поведението си и то се изразява в непрекъснато търсене на валидация от околните, най-често партньора, стремеж някой да ни обича и желание да контролираме връзката си, за да сме сигурни, че нуждите ни са задоволени.

Зависимост във взаимоотношенията

Ако като деца родителите или родителят с поведението си е отричал чувствата ни; ако сме били отблъсквани и мнението ни не е било зачитано като правило, когато пораснем, това се трансформира в зависимост от партньора. Търсим връзки с хора, които имат същото поведение като родителите ни, вместо да ги избягваме и се стремим да задоволим техните нужди, за да си осигурим тяхната любов и признание. Това е така, защото вътрешно сме убедени, че ако те са доволни, ще ни обърнат внимание и най-накрая ще сме достойни за тях.

Детските травми са изключително трудни за преживяване, особено когато се открият късно и са повлияли върху част от поведението ни.

Днес е известно, че травмите, които получаваме в невръстна възраст могат да са резултат от поведението на родителите към нас, не само от физическо насилие. Често такива възрастни остават в неведение, че действията и отношението им към другите може да са резултат именно от преживявания в детска възраст. Затова е полезно да „прегледаме“ някои събития от собственото си детство и да помислим как са ни се отразили.