Саргасово море, където няма брегове

Саргасово море, където няма брегове

От около 70 морета на света, едно-единствено си няма бряг. Това е Саргасово море, разположено в кръговото течение в западния край на Атлантическия океан. То е дълго над 3000 километра и широко 1000, а най-близо до западните му граници се намират Бермудските острови.

Освен, че е безбрежно, кое точно пък му е специалното?

Първите мореплаватели

Саргасово море е описано още по времето на плаванията на Колумб, през 15 век. Тогава, спокойните, изпълнени с плаваща растителност води, до които достигнали корабите, предизвикали притеснения у моряците, че може да затънат в плитчини, които няма да забележат. Нямало такива, Саргасово море е дълбоко до 5000 метра, но сведенията в корабните дневници все пак достигат до нас. При следващите експедиции в региона били описани теченията, които го обособяват като самостоятелна акватория. Покрай бреговете на Америка, от юг на север, западната граница е Гълфстрийм, от север е северноатлантическото течение, а от юг – екваториалното. От изток е канарското течение, като четирите образуват своеобразен пръстен, в който се простират спокойни сини води, пълни с живот.

Едноименните растения

Морето е дом на огромните, плаващи и достигащи до десетки метри видове морска трева. Тя именно е причината да бъде наречено така и не само че не пречи на корабоплаването, както установил още Колумб, но е и чудесно място за процъфтяване на  биоразнообразието. В екосистемата на Саргасово море се срещат различни видове риби, раци, скариди и мекотели, както и много видове микроорганизми, някои от които са установени само там.

Убежище

Саргасово море е и убежище за някои видове морски костенурки, за които се смята, че мигрират там като малки. Поради затворената циркулация на водата, те имат възможността да живеят в относителна безопасност, далеч от хищници и в богата на храна екосистема, докато пораснат достатъчно, за да се справят сами със заплахите.

По-интересно е, че Саргасово море е основна спирка на два вида змиорки. Това са мигриращи риби, които като възрастни индивиди обитават реките от Европа и Америка, но снасят яйцата си именно в Саргасово море. За да стигнат до там, те ежегодно трябва да изминат около 4000 километра, а след като снесат яйцата си, да се върнат. Ларвите им, излюпени в Саргасово море пък, поемат по дългия път към реките на континентите. Саргасово море е идентифицирано като единственото място където критично застрашеният вид Американска змиорка отива, за да остави яйцата си.

Заплахите

Тъй като е оградено от големите течения на Атлантика, в Саргасово море се намира един от Атлантическите боклучени острови – носени от теченията пластмасови отпадъци, които с времето се събират на конкретно място, разпадат се на микропластмаси и увреждат екосистемата.

Притесненията са, че боклуците, донасяйки непознати микроорганизми, ще причинят вреда на местните такива, а закривайки долните слоеве на океана от слънчевите лъчи, ще затруднят развитието на фотосинтезиращите водорасли и саргасите –основата на екосистемата.

Друга заплаха, разпространена навсякъде в океана, е свръхулова на риба, което също ще повлияе негативно на екосистемата.

Засега не е измислен начин за справяне с проблемите, но Саргасово море е обект на интерес от страна на множество природозащитни организации, които засега успешно опазват това уникално място.