13-ти януари е Световният ден за борба с депресията, заболяване, което, въпреки че придоби видимост през последните години, продължава да бъде недостатъчно диагностицирано.
„Депресията продължава да се бърка със слабост, липса на воля или просто лоши периоди. Симптоми като ангедония, когнитивни нарушения и апатия са сведени до минимум, въпреки че не винаги отговарят на класическия образ на тъгата. Освен това, рискът от самоубийство и реалното функционално въздействие, което депресията има върху личния, семейния и професионалния живот на страдащите от нея, продължават“, обяснява Игнасио Басурте, медицински директор на Clínica López Ibor.
От ежедневната клинична практика специалистите наблюдават все по-хетерогенна и сложна депресия. „Много пациенти се оплакват от постоянна умора, проблеми с концентрацията, раздразнителност или безсъние, а не само от продължителни периоди на тъга“, посочва Басурте. Наблюдава се увеличение на по-младите пациенти с високи нива на лични и професионални изисквания, висока тревожност, нарушения на съня или ADHD при възрастните.
Изследване на Университета в Ланкашир (Великобритания), разглежда 73 рандомизирани контролирани проучвания, включващи близо 5000 възрастни с депресия. Проучванията сравняват физическите упражнение с лечения, контролни интервенции, психотерапия и антидепресанти. Резултатите показват, че упражненията могат да имат умерена полза за намаляване на депресивните симптоми. В сравнение с психотерапията, те имат подобен ефект върху депресивните симптоми, според доказателства от 10 проучвания. Сравненията с антидепресанти също предполагат подобен ефект, но доказателствата са ограничени и с ниска сигурност. Дългосрочните ефекти са неясни, тъй като малко проучвания са проследявали участниците след лечение. Страничните ефекти са били редки и са включвали случайни мускулно-скелетни травми при тези, които са спортували, и типични ефекти, свързани с лекарствата, при тези, които приемат антидепресанти, като умора и храносмилателни проблеми.
„Нашите открития показват, че упражненията изглеждат безопасен и достъпен вариант за подпомагане на справянето със симптомите на депресия“, казва Андрю Клег, водещ автор на прегледа. „Това показва, че упражненията работят добре за някои хора, но не за всички, и е важно да се намерят стратегии, които засегнатите са способни да следват.“
В прегледа се отбелязва също, че упражненията с ниска до умерена интензивност може да са по-полезни от енергичните упражнения и че завършването между 13 и 36 сесии е свързано с по-голямо подобрение на депресивните симптоми. Смесените програми за упражнения и силовите тренировки изглеждат по-ефективни от аеробните упражнения самостоятелно, а някои форми на упражнения – като йога и стречинг – не са включени в анализа.
„Упражненията могат да помогнат на хората с депресия, но ако искаме да видим кой тип работи най-добре, за кого и дали ползите траят с течение на времето, се нуждаем от по-големи, висококачествени проучвания“, заключава Клег.
Коментари
:брой коментар