menu
9 притеснителни факта за околната среда
9 притеснителни факта за околната среда
Нека се замислим какво можем да направим, за да спасим планетата си

С публикуването на шестия доклад за изменението на климата на Интернационалната агенция за защита на околната среда отново се откроиха многото драстични - а в някои случаи и необратими - климатични промени, които са причинени от хората. 

 

По думите на председателя на агенцията, хората имат пагубно въздействие върху планетата: „Недвусмислено е, че човешкото влияние е довело до затопляне на атмосферата и замърсяване на океаните и цялата планета Земя“.

 

Докладът описва най-новите научни открития относно изменението на климата и какво можем да очакваме да се случи през следващите десетилетия и векове, ако не вземем спешни мерки. 

 

Накратко, няма добри новини. 

 

Затова нека да разгледаме разкритията на доклада и да се замислим какво можем да направим, за да спасим планетата си.

 

1. В момента в атмосферата на Земята има повече въглероден диоксид, отколкото по всяко друго време от човешката история 

 

През февруари и март 2022 г., сензори в обсерваторията Mauna Loa в Хавай, която следи атмосферната концентрация на CO2 още от края на 50-те години на миналия век са засекли концентрации на CO2 над 417 ppm. 

 

Преди началото на индустриацията, тези нива са възлизали на 278 ppm, което означава, че хората са “успели” почти да удвоят концентрацията на CO2 в атмосферата в сравнение с периода между 1750 и 1800. 

 

Концентрациите на CO2 се колебаят според сезоните, като годишната концентрация на CO2 за 2022 г. се предвижда да бъде 419.3 ppm. 

 

Последният път, когато атмосферата на Земята е съдържала толкова много CO2, е било преди повече от три милиона години, когато морското равнище е било по-високо с няколко метра и дърветата почти не са растели.

 

2. Наблюдава се около 1,5 градуса Целзий затопляне на планетата

 

През 2015 г., нациите, които стоят зад Парижкото споразумение, си поставиха амбициозната цел да поддържат глобалното затопляне под 1.5 градуса Целзий. 

 

Доклад посочва колко трудно ще бъде светът да остане под тази граница, освен ако драстично не намалим емисиите на вредни газове в близко бъдеще.

 

Докладът също така разглежда пет различни бъдещи сценария - от такива с много високи нива на емисии до такива с много ниски - и във всеки сценарий се очаква глобалното затопляне да достигне плюс 1,5 ° С. 

 

От тези сценарии само сценарият с много ниски емисии изчислява, че светът ще може да постигне затопляне от по-малко от 1,5 ° С до края на двадесет и първи век. При този сценарий размерът на затоплянето вероятно ще превиши 1.5 градуса между 2041 и 2060 г., но ще се върне обратно до 1.4 градуса затопляне до края на века. 

 

За да се осъществи този сценарий се изисква светът драстично да намали вредните емисии незабавно. 

 

Ако остане с настоящите си емисии, Земята вероятно ще достигне между 2.7 и 3.1 градуса затопляне до 2100 г.

 

Колкото повече въглероден диоксид - и други вредни газове - произвеждаме толкова повече глобалните температури ще се повишават. 

 

Между 1850 и 2019 г. хората са отделили около 2390 гигатона въглероден диоксид в атмосферата. Един гигатон е еквивалентен на един милиард метрични тона, така че това е много въглероден диоксид.

 

Досега тези емисии са довели до затопляне от 1,07 ° С в сравнение с прединдустриалните нива. 

 

За да имаме шанс да останем под 1,5 ° С затопляне, трябва да намалим емисиите си до 500 гигатона въглероден диоксид

 

3. Екстремните жеги са станали по-чести и тежки

 

Трябва само да се замислите за скорошните опустошителни пожари в Австралия, Калифорния и Южна Европа, за да осъзнаете, че изменението на климата води до по-чести и по-тежки екстремни климатични събития.

 

Екстремните жеги са били събитиея, които са се случвали средно по само веднъж на десет години, в периода между 1850 и 1900 г., 

 

4. Силният дъжд също е по-често срещан поради климатичните промени

 

Обилните, но еднодневни дъждове, които преди 150 години са се случвали само веднъж на десет години, сега се случват 130 пъти на всеки десет години. 

 

В свят, затоплен с 1.5 градуса, те ще случват около 200 пъти. 

 

И с увеличаването на честотата се увеличава и сериозността на екстремните климатични събития.

 

5. Морските нива днес се покачват по-бързо от всякога 

 

Какти топенето на ледени покривки и ледници, така и затоплящите се океани водят до по-високи морски нива. 

 

От 1900 г. насам морското равнище се е повишавало по-бързо, отколкото през всеки предходен век, поне през последните 3000 години. 

 

Тази тенденция се очаква да продължи още много дълго време. 

 

Тъй като океаните отнемат много време за затопляне, повишаването на морското равнище не може да бъде спряно. Затова през следващите 2000 години глобалното средно морско равнище се окачва да се повиши до между два и шеср метра над сегашните му нива. 

 

6. Арктическият морски лед бързо намалява 

 

Температурите на Антарктида се повишават по-бързо, отколкото почти навсякъде другаде на планетата. 

 

Между 2011 и 2020 г. ледът в Арктическо море е достигал най-ниското си ниво от 1850 г. насам, ледът в Антарктида е по-малко, отколкото по всяко друго време през последните 1000 години. 

 

При всички бъдещи сценарии за емисии в доклада на нивото на морския лед ще падне под един милион квадратни километра преди 2050 г. Това ниво е около 15 на сто от средния морски лед, наблюдаван между 1979 и 1988 г.

 

7. Две трети от екстремните метеорологични събития през последните 20 години са били предизвикани от хората

 

Броят на наводненията и силните дъждове се е утроил от 1980 г. и удвоиш от 2004 г. 

 

Екстремните ветрове, суши и пожари също са се удвоили през последните 40 години. 

 

Въпреки че нито едно екстремно метеорологично събитие никога не се предизвиква само от една причина, климатолозите все повече открояват човешката роля във възникването на наводнения, топлинни вълни, суши и бури. 

 

Carbon Brief, уебсайт, изучаващ климата на Земята, събра данни от 230 проучвания и установи, че 68 на сто от всички екстремни метеорологични събития, случили се през последните 20 години, са причинени или са били по-тежки, поради климатични промени, причинени от човека. 

 

Топлинните вълни представляват 43 на сто от всички екстремни метеорологични събития, сушите пък представляват 17 на сто, а обилните валежи или наводненията представляват 16 на сто. 

 

8. Вирусът денга може да се разпространи в голяма част от света до 2050 г. 

 

Денга е най-бързо развиващият се вирус, пренасян от комари, който в момента убива по около 10 000 души и засяга около 100 милиона души годишно. 

 

Тъй като глобалните температури се повишават, комарите Aedes aegypti, които пренасят болестта, могат вече да живеят и на места, които преди това са били неподходящи за тях и да имат по-кратки инкубационни периоди.

 

Скорошно проучване, публикувано в научното списание Nature, предупреди, че в затоплящия се свят денга може да се разпространи в югоизточен САЩ, централно Мексико, Австралия и в големи крайбрежни градове в източен Китай и Япония. И то още преди 2050 година.

 

9. Средните популации на дивата природа са спаднали с 60 на сто за малко повече от 40 години

 

Средният размер на популациите на гръбначни (бозайници, риби, птици и влечуги) е намалял с 60 на сто между 1970 и 2014 г., според доклада на Beanale live planet, публикуван от Лондонското зоологическо общество и WWF.

 

Това не означава, че общите популации на животни са намалели с 60 на сто, тъй като докладът сравнява относителния спад на различните популации от животни. Представете си популация от десет носорога, девет от които загиват; това е спад от 90 на сто. Добавете това към популация от 1000 врабчета, 100 от които загиват - това е спад от 10 на сто. Средният спад на популацията на тези две групи би било 50 на сто.

 

Но по какъвто и начин да разглеждаме числата, изменението на климата определено е фактор за намаляването на животинската популация. 

 

Международен панел от учени, подкрепен от ООН, твърди, че човека играе все по-голяма роля за воденето на животински видовете към изчезване. 

 

Смята се, че най-големите причинители на загубата на биологично разнообразие са климатичните промени, замърсяването на Земята и свръхексплоатацията на ресурсите й. 

 

Според проучвания, пет процента от животинските и растителните видове ще бъдат изложени на риск от изчезване до края на 2024г. 

 

Кораловите рифове са откроени като най особено уязвими тъй като популацията им много лесно може да бъде намалена и да остане с размер, който е само един процент от сегашния, при продължаване на бързото глобално затопляне. 



Общо взето, изглежда, че са нужни значителни намаления на парниковите газове през следващите десетилетия, за да ограничим климатичните промени и да постигнем целите, определени в Парижкото споразумение за климата от 2015 г. 

 

Дори и да ограничим емисиите, морското равнище почти сигурно ще продължи да се повишава през целия век и може да продължи да нараства с векове или хилядолетия отвъд това. Екстремните метеорологични събития също ще стават по-чести и по-тежки с повишаването на глобалните температури. 

 

Посланието не може да бъде по-ясно: трябва да направим всичко възможно, за да намалим лошото си влияние върху околната среда. Ако не предприемем нужните действия, ще трябва да живеем на планета, която е не само по-гореща, но и ще е поразена от повече екстремни климатични събития и лишена от важни растителни и животински видове.

 

 

 

ВАШАТА РЕАКЦИЯ?

Коментари

https://aha.bg/assets/images/user-avatar-s.jpg

:брой коментар

Напишете първия коментар за това!