Озонът – щитът на живите организми

Озонът – щитът на живите организми

През 90-те годни на 20 век изследователите предупреждават, че се е образувала „дупка“ в озоновия слой на планетата, което може да бъде пагубно за живота на Земята.

Какво точно е озонов слой?

Озоновият слой се е образувал за първи път преди повече от 2 милиарда години, след възникването на първите живи организми и благодарение на него животът съществува такъв, какъвто го познаваме днес.

Озоновият слой се намира на около 20-25 километра височина, в стратосферата. Там той поглъща частта от слънчевите лъчи, която иначе би увредила клетките ни необратимо.

Озонът се образува от кислородни атоми и светлина с определена дължина на вълната. В стратосферата той може да участва в химични реакции с различни газове и е в непрекъснат кръговрат.

Учените започнали да го измерват през 70-те годни на 20 век и след известно време установили, че над Южния полюс той понякога намалява драстично. Нарекли това „озонова дупка“– изтъняване на озоновия слой в определена област.

Защо съществуват озонови дупки?

Отнело известно време да се установи каква е причината за намаляването на количеството озон над полюса. Впоследствие се оказало, че същото се случва и над Северния полюс.

Причината са веществата, познати като фреони – вид охлаждащи течности, които съдържа сложни съединения с участието на хлор. Когато тези съединения се изпуснат в атмосферата и достигнат до озоновия слой, чрез серия от реакции, те „откъсват“ кислород от озона и така го разрушават. Колкото повече хлор достигне до там, токова по-малко молекули озон остават в атмосферата, защото изграждането им отнема повече време.

На височина от 25 километра над полюсите температурата е много ниска и хлорът може да извърши тази реакции само в определени сезони – пролетта и лятото. През другото време силните въздушнит течения го натрупват точно над полюсите, но той остава „замразен“. Когато се затопли, реакциите по разрушаване на озона се извършват бързо и количеството му намалява почти наполовина.

Противодействие

Веднага след откриване на това явление, се прекратява използването на фреони. Днес, в по-голямата част от развития свят, производството им е забранено. Озоновите дупки над полюсите още съществуват, защото хлорните съединения от фреоните са много устойчиви и се „рециклират“ с стратосферата, тоест няма какво да ги унищожи. Те непрекъснато се трансформират, като увличат кислородните молекули от озона.

Международното сътрудничество за да спрем увеличаването на озоновата дупка е пример за това как когато има заплаха за всички ни, можем да намерим начин да се справим с нея заедно.

Без озонов слой, радиацията, която иначе се поглъща от молекулите му, ще увреди всички живи организми, ще направи Земята необитаема, а слънчевата светлина – смъртоносна. Добрата новина е, че вече сме наясно с последиците и е малко вероятно да допуснем това да се случи.

Днес има установени методи, по които се следи озоновият слой, както и изтъняването му в определени периоди, за да можем да предприемем действия, ако намалее критично. Има и регулации за веществата, които биха го увредили, които се спазват стриктно по целия свят.