Тези микроорганизми, присъстващи в храната, представляват 3% от чревния микробиом на възрастните.
Италиански и ирландски изследователи са създали база данни за „хранителния микробиом“ чрез секвениране на метагеномите на 2533 различни храни, в които са идентифицирали 10 899 микроби, свързани с храната. Половината от които са били неизвестни досега видове и са показали, че свързаните с храните микроби представляват средно около 3% от чревния микробиом на възрастните и 56% от този на бебетата, според доклад в списание „Cell“, съобщава Europa Press.
„Това е най-голямото изследване на микробите в храната“, каза един от водещите автори и изчислителен микробиолог Никола Сегата от Университета в Тренто и Европейския институт по онкология в Милано. „Сега можем да започнем да използваме тази справка, за да разберем по-добре как качеството, запазването, безопасността и други характеристики на храните са свързани с микробите, които съдържат.“
Традиционно хранителните микроби се изследват чрез отглеждането им един по един в лабораторията, но този процес е бавен, отнема много време и не всички микроби могат лесно да бъдат култивирани. За да характеризират хранителния микробиом по-пълно и ефикасно, изследователите се обърнаха към метагеномиката. Молекулярен инструмент, който им позволи едновременно да секвенират целия генетичен материал във всяка хранителна проба.
Метагеномиката често се използва за характеризиране на човешкия микробиом или за анализ на проби от околната среда, но досега не е била използвана за изследване на храни в голям мащаб. „Хранителните микробиолози изучават храните и извършват тестове за безопасност повече от сто години, но не сме използвали съвременните технологии за секвениране на ДНК“, обяснява съавторът и микробиолог Пол Котър от Teagasc, APC Microbiome Ireland и VistaMilk Ireland. „Това е отправната точка за нова вълна от изследвания в тази област, където се възползваме максимално от наличната молекулярна технология.“
Общо екипът анализира 2533 метагенома, свързани с храната, от 50 държави, включително 1950 ново секвенирани метагенома. Тези метагеноми идват от различни видове храни, от които 65% са млечни продукти, 17% ферментирали напитки и 5% ферментирали меса. Те съдържат генетичен материал от 10 899 микроби, свързани с храната, класифицирани в 1036 бактериални вида и 108 гъбични вида. Подобни храни са склонни да съдържат видове микроби. Например микробните общности от различни ферментирали напитки са по-сходни една с друга, отколкото микробите от ферментирало месо, но има повече вариации между млечните продукти.
Въпреки, че изследователите не са идентифицирали много патогенни бактерии в пробите от храна, те са идентифицирали някои микроби, които може да са по-малко желани, поради влиянието им върху вкуса или запазването на храната. Знаейки кои микроби „принадлежат“ към различните видове храни може да помогне на производителите и регулаторите на храните да определят кои микроби трябва и не трябва да присъстват в определени видове храни и да удостоверят идентичността и произхода на „местните“ храни.
„Това, което е изненадващо, е, че някои микроби присъстват и изпълняват подобни функции дори в много различни храни и в същото време показахме, че храните от всяко местно производство или ферма имат уникални характеристики“, каза Сегата. „Това е важно, защото би могло допълнително да подобри идеята за спецификата и качеството на местните храни.“
Разбирането на хранителния микробиом също може да има последици за човешкото здраве, тъй като някои от микробите, които ядем, могат да станат стабилни членове на нашите собствени микробиоми. За да изследва припокриването между микробите, свързани с храната, и човешкия микробиом, екипът сравни новата си база данни с 19 833 предварително секвенирани човешки метагенома. Те показаха, че микробните видове, свързани с храната, съставляват около 3% от чревния микробиом на възрастни и повече от 50% от чревния микробиом на новородени. „Това предполага, че някои от нашите чревни микроби могат да бъдат придобити директно от храната или, че исторически човешките популации са получавали тези микроби от храната и след това тези микроби са се адаптирали да станат част от човешкия микробиом“, казва Сегата.
С тази база данни можем да започнем да изучаваме в голям мащаб как микробните свойства на храната могат да повлияят на нашето здраве“, заключава той. Проучването е един от основните резултати на консорциума MASTER EU, финансирана от ЕС инициатива, включваща 29 партньори от 14 държави, която има за цел да характеризира присъствието и функцията на микробите в цялата хранителна верига. „В бъдеще искаме да изследваме разнообразието на тези хранителни микробиоми по отношение на различни храни, култури, начин на живот и население“, казва Котър.
Източник :La Razon
Коментари
:брой коментар