Гризането на нокти (онихофагия) е много често срещан навик за облекчаване на стреса или когато човек е отегчен. Обикновено започва в много ранна възраст, между три и шест години, но тази склонност има тенденцията да намалява с времето.
При възрастните фактори като загуба на работа, скръб или силен стрес могат да задействат този навик. Проблемът е, че когато това се превърне в навик, е особено трудно да се прекъсне. Според нов психологически анализ самонараняването и гризането на нокти е резултат от еволюционни механизми за оцеляване.
В новата си книга „Контролирани експлозии в психичното здраве“ клиничният психолог д-р Чарли Хериът-Мейтланд изследва биологичните потребности, стоящи зад саморазрушителното поведение. Той твърди, че макар тези поведения да изглеждат нелогични, мозъкът използва тези малки актове на самонараняване като защитна мярка, за да предотврати по-голяма вреда.
Нашият мозък е машина за оцеляване. По този начин, според клиничния психолог, мозъкът ни е програмиран не да оптимизира нашето щастие и благополучие, а да ни поддържа живи. Той се нуждае от нас, за да съществуваме и не обича изненадите. „Да бъдем изложени на заплахи и опасности е достатъчно лошо, но най-уязвимото състояние за нас, хората, е да бъдем изложени на непредсказуеми заплахи. Нашият мозък не може да позволи това и ще се намеси, за да ни предложи по-контролирани и предвидими версии на заплахата“, обяснява експертът. „Нашият мозък“, продължава той, „би предпочел да бъдем отговорни за собственото си падение, отколкото да рискуваме да бъдем съборени от нещо външно. Този защитен механизъм действа на фундаментален принцип: мозъкът предпочита да се изправи срещу сигурността на позната и контролирана заплаха, отколкото срещу възможността за непозната и неконтролируема такава. Науката зад тази теория се основава на това как човешкият мозък е еволюирал, за оцеляване, а не за щастие. Мозъкът е програмиран да открива опасност навсякъде, което е помогнало на вида да оцелее. Това обаче сега означава, че сме по-чувствителни към всяка потенциална непосредствена вреда, независимо дали е физическа или емоционална. Хериот-Мейтланд предлага тази еволюционна тактика „по-добре да се предпазим, отколкото да съжаляваме“, вместо да се сблъскаме с потенциално още по-голямо отхвърляне. Нашият мозък е еволюирал, за да предпочита възприемането на заплахи, дори когато те не съществуват, за да генерира защитна реакция. Всички ние сме наследили високочувствителна система за откриване и реагиране на заплахи, обяснява той.
Най-често срещаните самосаботиращи поведения включват отлагане, перфекционизъм и песимизъм. Перфекционизмът работи подобно на отлагането, но чрез различни механизми. Докато отлагането отклонява вниманието от задачите, перфекционистите могат да проявяват хиперфокус и внимание към детайлите с надеждата да избегнат грешки. Основната мотивация обикновено е да се избегне провал, но това излага перфекциониста на риск от стрес и прегаряне.
Самокритиката представлява друга форма на самосаботаж, независимо дали става въпрос за опит за самоусъвършенстване или за самообвиняване, за да се създаде чувство за свобода и контрол. Всички тези поведения включват неврологично отвличане, при което системата за реакция на заплаха в мозъка кооптира по-висши когнитивни функции, като въображение и разсъждение. Системата за заплаха използва тези когнитивни функции, поради което, когато изпитваме страх, въображението ни може незабавно да се наводни с предсказващи сценарии, свързани със страха.
Един от проблемите със самосаботиращите поведения, според Хериот-Мейтланд, е, че те често се превръщат в самоизпълняващи се пророчества. „Ако вярваме, че не сме много добри в нещо, може да не се постараем максимално и да се окажем по-слаби, в сравнение с това, как бихме се представили, ако бяхме направили различно предсказание“, обяснява специалистът.
Въпреки че можем да осъзнаем, че тези поведения не са полезни, справянето с тях изисква първо разбиране на тяхната защитна функция, а не просто опит за елиминирането им. „Не искаме да се борим с тези поведения, но също така не искаме да ги умилостивяваме и да им позволяваме да продължат да контролират и саботират живота ни. Имаме избор.“ Гризането на ноктите може не само да причини болки в пръстите и кървене на кожичките, но и да увеличи риска от инфекция. Този навик може да доведе до зачервяване и болезненост на върховете на пръстите и до кървене на кожичките. Също така увеличава риска от инфекции в нокътното легло и в устата. Ако този навик продължи с течение на времето, той може да повлияе на нормалния растеж на ноктите и да причини деформации. Може да доведе и до проблеми с подравняването на зъбите.
Коментари
:брой коментар