Големите котки на Европа

Големите котки на Европа

Когато стане дума за големи котки, първо се сещаме за лъвове, бродещи из африканската савана или да тигри, дебнещи из джунглите на Азия. В миналото европейският континент също е бил дом на някои от тези животни, но те са изчезнали. Днес в Европа се срещат само три вида големи котки – евразийски и иберийски рис и дива котка. Трудно ще видите рис, но ако внимавате и имате късмет, обикаляйки из планините, може да срещнете дива котка.

Дивата котка

Тя прилича на домашните котки и вероятно преди милиони години двата вида са имали общ предшественик. Дивата котка обитава планински и гористи местности из цяла Европа, има сиво-кафява окраска с по-тъмни петна и по размери наподобява някои от големите породи домашни котки. Приликите свършват до тук. Дивите котки са хищници и изкусни ловци, които дебнат плячката си. Нападат от засада, най-често гризачи, но могат да ловуват всичко, което срещнат, включително птици и риба. Ако плячката им успее да избяга, не я преследват. Живеят в хралупи или леговища, изкопани от други животни. Когато са застрашени, се крият, а не бягат и не се катерят по дърветата, въпреки че могат. Те са териториални и живеят самостоятелно, а женските отглеждат малките си сами.

Рисовете

В Европа се срешат два вида рисове, които се различават много малко и имат характерния сноп косми на връхчетата на ушите. За разлика от дивите котки, те повече приличат на африканските си братовчеди, по-големи са и преследват плячката си, докато се изтощи. Малко вероятно е да видите рис. Те имат изключителни сетива и ще ви забележат отдалеч, а и са нощни животни, което затруднява наблюдението им. Най-често се хранят със зайци, но и с по-големи животни, като сърни или елени. Те също са териториални и отглеждат малките си сами, като се срещат с други рисове само в размножителния период.

Рискове за популациите

Иберийският рис, който обитава най-западните части на Европа в миналото е бил застрашен от изчезване, но благодарение на усилията на природозащитниците, популацията му се е увеличила. Популацията на дивите котки е стабилна, а на евразийските рисове, каквито вероятно се срещат и в България, е застрашена, но не критично.

Съществуването на големи котки е от значение, защото те контролират популациите на много гризачи, които иначе биха се превърнали в проблем не само за дивата природа, но и за хората. Основната причина да се притесняваме за оцеляването на тези прекрасни животни, е че те обитават определена територия и рядко я напускат, ако имат храна. Но при усилена експлоатация на дивата природа от страна на хората, тази територия може да бъде „накъсана“ на парчета и така когато дойде време за размножаване, те не могат да открият партньор.

Опазването на популациите и на дивите котки и на рисовете е основен приоритет на държавите, а благодарение на работата на различни организации, днес можем да се похвалим, че въпреки урбанизацията и индустриализацията, големите котки на Европа имат място в бъдещето на континента и ще продължат да бъдат част от екосистемите.