Геологичният запис

Геологичният запис

Геологичният запис, наречен така заради това, че пази историята на животни и растения от миналото, е съвкупност от останки от организми или техните отпечатъци, които разкриват подробности от цялата еволюционна история на живота. Фосилите ни разказват кога и къде са живели дадени организми и как са взаимодействали със средата. Тъй като живите организми стоят в основата на климата, такъв, какъвто го познаваме, е от значение как „четем“ този запис и как го интерпретираме в настоящето.

Кога започва четенето

Данни за открити фосили има от 17 век, когато изследователите установяват, че странните обекти, които намират в скални слоеве или в недрата на земята са останки от организми, които са били живи някога. Те установили и, че различните скални пластове са се образували в различни периоди, тоест организмите съществуват в един много дълъг времеви период. В следващите триста години, и до сега, още не сме открили всички организми, живели някога на Земята, а може би никога няма да ги открием.

Как се образуват фосили

За да се превърне едно животно във фосил, то трябва да се намира на място, където бързо може да бъде покрито с друг материал, за да не бъде изядено или унищожено от стихиите. Не всички животни могат да образуват фосили. Меките тъкани се разграждат бързо, така че фосилите, които откриваме са от черупки, скелети, зъби или подобни материали. Те трябва да претърпят процес на минерализация – замяна на органичната материя с минерали, които издържат милиони години. Този процес също зависи от многобройни фактори и не се случва навсякъде.

Къде са липсващите звена

Популярен мит е, че има „липсващи“ звена в еволюцията, които са доказателство за свръхестествена намеса. Макар да не знаем дали последното е вярно, причината да не разполагаме с фосили на всички организми е необходимостта от подходящи условия за образуването им. Някои организми са безвъзвратно изгубени за настоящето. Друга, очевидна причина е, че те трябва да са на места, където хората да ги открият.

Как четем записа

Фосилите съдържат въглерод, а чрез неговия изотоп въглерод-14, чийто полуразпад е известен, може да се установи възрастта на организмите, до около 60 хиляди години.

За по-стари фосили се използват различни радиоактивни изотопи с по-дълъг живот, които са част от животното.

Учените съдят за живота на Земята по т.нар. масови измирания на организми. Това са събития, при които в рамките на кратък период се случва глобална промяна в средата, най-често климата и голям брой оргазми умират и остават в един и същи скален пласт.

Такъв е случаят с динозаврите, които са измрели в геологично кратък период, поради такова събитие. Днес знаем, че то е причинено от падането на голям астероид.

В света има няколко места, богати на фосили, а и новите открития не спират.

С навлизането на изкуствения интелект и развитието на технологиите, става по-лесно да се намират нови фосили и да се обработват данните от вече откритите и описани милиони образци. Геологичният запис е ценен не само заради милиардите години история на живота, която пази, но и защото данните за миналия климат и състояние на планетата ще ни помогнат да се адаптираме към климатичните изменения сега.