menu
Защо е трудно да отказваме
Защо е трудно да отказваме
Много по-лесно е да се съгласим да помогнем, дори да не искаме, отколкото да кажем „не“.

Защо е трудно да отказваме

Колега ни моли за услуга, познат иска да му помогнем за нещо, което ще ни отнеме цял ден, случаен минувач пита за определена улица. И ние се втурваме да помагаме, често в пълно противоречие с желанията ни. В интимните си връзки също по-често приемаме – внимание, среща, услуга – отколкото да изразим отказа си с едно обикновено „не“. Защо е толкова трудно да отказваме?

Когнитивни експерименти

В серия от когнитивни експерименти, изследователи молят непознати на улицата за малка услуга: да им заемат телефона си за обаждане, да подпишат петиция, да направят дарение. На втория етап ги молят да извършат нещо, считано за незаконно – да напишат определена дума в книга в библиотеката като част от шега или да излъжат за нещо дребно. В 65 % от случаите, хората, без значение от пола, се съгласяват, независимо, че по техните собствени думи, предпочитат да откажат.

Сътрудничество

Причината по-скоро да се съгласяваме да помогнем, без значение, че може да ни е неприятно, се корени в еволюционното ни развитие. Ние живеем в сътрудничество с другите, а съпричастността е основна ценност. Трудно отказваме, защото искаме да бъдем добри хора или поне да ни възприемат като такива; защото не искаме да злепоставим човекът, който ни моли за помощ; защото се намираме в някакъв вид зависимост от човека и искаме да се представим в добра светлина.. Трудно отказваме, защото се страхуваме да не попаднем в изолация, да разрушим връзката си или да останем сами, а самотата, изолацията и социалното отхвърляне може да навредят на здравето ни или просто да ни направят нещастни.

Защо да казваме „не“

Когато по-често приемаме, отколкото казваме „не“, изграждаме по-добри връзки, работим по-добре в екип, както и се чувстваме по-значими. От друга страна постоянното „да“ може да се превърне в източник на негативни емоции и да ни тласне към действия, които не  просто са леко досадни, а са откровено неприятни или дори вредни.

За да се научим да казваме „не“, първо трябва да сме наясно с естествената тенденция да се съгласяваме. Следващата стъпка е да си напомним, че ние имаме право да откажем и това в никакъв случай не ни прави лоши хора, а напротив – ние сме пълноценни когато следваме собствените си желания и изразяваме ясно позицията си. Практикувайте на глас реплики, с които да изразите несъгласие като „Благодаря, но ще откажа.“ и  „Съжалявам, но няма да мога.“ Или просто си напомняйте по-често, че „не“ може да бъде отделно изречение и няма нужда да обосновавате причините за отказа си.

Рядко се замисляме, че вършим неща, които не искаме, защото някой ни е помолил. В повечето случаи приемаме, че това е част от живота и то наистина е така – понякога се налага. Но ако винаги се съгласяваме с чуждите желания, няма да ни остане време и енергия да вършим това, което ние самите искаме. Да се научим да казваме „не“, когато наистина го мислим, е форма на грижа за себе си, а отстояването на позицията ни може да се окаже зареждащо и вдъхновяващо преживяване.

ВАШАТА РЕАКЦИЯ?

Коментари

https://aha.bg/assets/images/user-avatar-s.jpg

:брой коментар

Напишете първия коментар за това!