Защо децата не бива да имат много играчки?

Случвало ли ви се е да излезете с малко дете и да забравите играчките му у дома? Пристигате на желаната дестинация и се оказва, че няма какво да му дадете да се занимава. Докато вие още се тревожите какво ще правите, детето вече се е заиграло. Пясък, пръчки, шишарки, камъчета стават най-интересните играчки навън. Столове, книги, одеяла и какво ли още не, ако сте на затворено. 

Днес изобилието от играчки е огромно. В същото време те са и достъпни - има както скъпи, така и евтини играчки. Докато се усетим детската стая, а понякога и целият апартамент се оказва претрупан с играчки, а най-странното е, че детето не си играе с тях.

Защо се получава така и защо не бива да купуваме толкова много играчки на децата си?

Преди години в Германия са провели социален експеримент. В детска ясла остават стаята за децата без играчки. Има мебели, но не и специални средства за игра. Децата за първи път влизат в детско заведение. Първите дни са много учудени, после обаче започват да измислят всякакви игри - с наличните мебели и вещи в стаята и игри, за които са нужни само други деца. Така те използват въображението си за играта и се учат да общуват. Оказва се, че играчките изобщо не им липсват и те имат ресурсите за игра вътре в себе си.

Това не важи само за децата в този експеримент. Всички деца имат този потенциал и жалкото е, че понякога ние родителите го задушаваме. 

Играта с играчки се дели на две фази. Първата е опознаване на играчката - какво представлява тя, как се използва, какво може да прави. Втората фаза е същинската игра с нея. Когато детето е затрупано от играчки, то остава само в първа фаза. Прехвърля играчките през ръцете си, разглежда ги и така и не стига до игра, защото играчките са твърде много. Те го разсейват и то не може да задържи вниманието си върху една от тях или върху определна игра. 

Затрупаното с играчки дете няма стимул да прояви въображение. Още повече, че в повечето случаи се купуват актрактини, но непредизвикателни играчки. Детето натиска един бутон и играчката пее, свири, движи се, свети, а от детето не се изисква нищо друго, което да направи. Ето защо не е чудно, че такъв тип играчки са интересни за 10 минути и после събират прах, захвърлени някъде в стаята.

Купувайте малко на брой, но качествени играчки. Такива, които въвличат детето в игра. С ървените кубчета, например, то може да развихри идеите си и всеки път да прави различни неща с тях. Пъзелите също са полезни и занимателни. Топката, тебеширите, куклите, конструкторите и т. н. са  играчки, с които може да се играя дълго и интересно. 

Не купувайте много играчки на детето, защото в бъркотията то не може да се концентрира да играя. Минимализмът е по-доброто решение.